Вярно ли е, че си първия, който е изиграл някаква гола роля?

Не знам дали съм първия, защото нямам статистика, кой кога е играл на сцената гол. Но скоро намерих записа от Бойка Велкова, с която играхме в едно представление, и го изгледах въпреки лошия запис, годината все пак беше 1993-1994. Беше в спектакъл, в който аз бях третия или четвъртия, който прослушваха за ролята, тъй като отказваха заради това, че трябваше да се съблекат голи. Но аз приех.

С тази ли роля дойде Аскера?

Да, това беше първата награда, която получих. Помня, че съм имал часове ходене с токчета в Борисовата градина, облечен с женски дрехи, за да тренирам това, което Бойка Велкова беше показала как ходят жените. Отначало хората гледаха много особено, тъй като си мислеха, че това е някакъв травестит. После започнаха да ме подминават, без да обръщат внимание.

Ти жена ли играеше в постановката?

Да, стопроцентова жена.

Лош късмет ли е да завършиш 1989г. във ВИТИЗ?

Живяхме в много интересни времена. Аз много исках да бъда актьор в някакъв театър, за да ми дадат апартамент. Навремето така беше, особено, ако станеше актьор в софийски театър. Но за съжаление не се случи. Това беше първият шок, втория беше, че стартирахме с едни много добри заплати, които на 15-ия ден, след като стана обръщането на парите, стигаха точно за ден и половина. Имаше много интересни хора, около които се живееше и бедно, като режисьорите Леон Даниел и Вили Цанков.

Защо тогва замина за Франция?

Бяхме приели в тяхната академия по изкуствата и това бе много престижно. Аз не бях направил кой знае какво, за да вляза там. Другата причина е една любовна история. Колко му трябвана човек...

Каква любовна история?

Имах една приятелка, която живееше в Париж, която беше заминала преди време. Аз пък много страдах, че тя я няма. Двете неща се съчетаха и аз се озовах в Париж от днес за утре. С около 300 долара в джоба, с тях изкарах около 6 дни. Историята е направо за роман. Тя е плод и за един филм, който в момента пишем с един приятел.

Как се издържаше?

Започнах веднага да продавам някави неща на улицата. Много ми помогна изключителния художник Илиян Панов, който е съдействал и на Кристо. Той познаваше всички българи в Париж, лека му пръст, много ми помогна в живота. Така изкарах няколко години, един хъшовски живот с няколко души.