Най-голямата мистерия с известно име у нас обаче е тази с царя, когото наричаме Ивайло. За него имаме само един конкретен исторически извор, който гласи: "В името на отца и сина и светия дух. Аз, раб божи Костандин четец, наречен Войсил Граматик, написах тая книга за презвитер Георги, наречен поп Радослав, в град Свърлиг, в дните на цар Иваил и при нишавския епископ Никодим, в лето 6787, индикт 7 [1279 г.], когато гърците обсаждаха град Търново. Та моля ви се отци и братя, до когото дойде тази книга, четете като изправяте, а мене грешния, не злословете, но по-скоро благославяйте.

Та и вас да прости бог и пресветата негова майка. Амин, амин, амин"; лист 11 от Свърлижките листове - част от българска книга с религиозно съдържание от ХIII в., дело на Войсил Граматик.
Понеже попада в Сръбско, преписката става известна едва през 19-и век. И попада в ръцете на историка, а и един от първите министри на просветата на България – чеха Константин Иречек, то влиза грешно в нашата наука. Той не разчита падежа с окончание „а”, а смята надменно, че съвременникът е допуснал неточност и е искал да впише „о” накрая.

Пък по-благозвучно му се струва от славянска гледна точка

И така става кръстник на цар Ивайло. А той си е Иваил – нормално окончание за наше име, също като Михаил, Момчил, Гаврил, Данаил, Радил... Не му е вървяло на Иваил или Ивайло на историци. От презрението на битите ромейски хроникьори пък му тръгва прозвището Свинар. Комунистическият режим го изкарва предтеча на класовата борба, част от работническо-селската световна революция. А основанието са нелепиците, които пишат за него в огромни порции, за да засегнат българите. Те го наричат още Маруля. И защо – понеже човекът бил вегетарианец. Ето и сплетните им: „Имало там един селянин, който пасял свине срещу заплащане. Той се грижел за свинете, но никак за себе си, понеже не обръщал внимание нито на храната си, нито на облеклото си. Хранейки се само с хляб и диви зеленчуци, той живеел бедно и скромно”. Което няма как да е цялата истина, понеже този човек успява да превземе властта в една държава, а начело на нейната войска да бие и ромеите, и татарите, и кого ли още не от околните нашественици. Така че Иваил, предполагат съвременните ни учени, не е бил свинар, а боляр, човек изучил военно изкуство, който в имението си е имал и свинарници и е бил достатъчно близо до хората си, за да участва и в селскостопанската работа. Апропо, всички тогавашни аристократи са имали такъв „бизнес”. Промишленост още не е имало.