Николай просто не усеща кога са минали шеметните 10 години от великата победа до неговото падение и как се е стигнало до първото от многото опирания до дъното в ужасяващия му живот след спорта, които ще изброим. Състоянието от спорта, което е натрупал – нещо като 2 милиона долара от наградни фондове, е профукано яко дим.
Така, изневиделица за него, като в сън е дошла 2003 г. Както сам признава шампионът, наричан по целия свят през 90-те години „най-бързия бял мъж на планетата”, дрогата го довежда до ръба на смъртта.

Пробва да се самоубие. Спирането на наркотиците не е достатъчно, за да се измъкне от черната дупка, която сам е изкопал. Фалитът на частния му бизнес чука на вратата. И той решава, че ще промени себе си и живота, стига само да смени картината. Пробва се да емигрира в Белгия. Оказва се обаче, че човекът не може да стане нов с щракане на пръсти. Когато го осъзнава, прибира се обратно в родината.

Натрупаните травми и контузии го свалят на легло. Могъщия мъжага, феноменалният атлет се е превърнал в инвалид – в истинска развалина. Цели две години събира сили, за да сбъдне библейския призиви – да стане и да тръгне напред. За тичане дума вече не може да става. Вземат го за общ работник срещу 150 лв. на месец. Програмата обаче е за временна заетост. Така че трябва да си търси каква да е постоянна работа и голямата криза от 2009 година го сварва като пазач. Световният шампион финишира като охрана на гараж в родния Разград.