Джампал Салдон е родена в малкото бутанско селце Таши Янгци през 1980 г. На 12-годишна възраст става монахиня в Бутан. През 1999 година, заминава за Дерадун, Индия, за по-нататъшно обучение, а 4 години по-късно се установява в Дарджелинг, за да учи тибетска медицина. Обучава се 6 години, след което практикува 2 години под ръководството на опитен тибетски лекар. През 2011 година започва да води лекции в институт по тибетска медицина Чагпори (отново в Дарджелинг). През 2013 година се завръща в Дерадун, в манастира Сакя и прилежащата болница, където служи и работи в момента.

Тя е в България и ще консултира пациенти в рамките на 1 месец – до 7 март, в център GreenHealth, София. За повече информация и записване: тел: 02/442 5618, GSM: 0887197212
Първото, което ни поразява при срещата с доктор Салдон, е лъчезарността ѝ. Усмивката ѝ влиза в стаята преди нея:

На какво те научи монашеският живот?

От практическа гледна точка, на първо място ме научи как да чета и да пиша на тибетски език. Имаме часове по граматика и будистка философия. Учим също английски и индийски. Важна част от обучението са правилата за провеждане на различни ритуали в манастира. След време част от монахините искат да задълбочат познанията си за тибетската будистка философия. Минава се на следващото ниво, наречено ше-да, в което се навлиза още по-надълбоко в граматиката и философията. Част от монахините обаче остават в манастира и правят ритрийти.

Основното, на което учи монашеският живот, е как да не се привързваме към светския живот. Ние трябва първо да повярваме в тази идеология, след което полагаме обети. Ние вярваме в кармата и в следващ живот, и че няма смисъл да водим светски живот, тъй като той носи много страдания. Учим се, че всичко, което правим, трябва да го правим в името на другите хора.  

В България си вече от седмица, какви са впечатленията ти?

Много е студено  Шегувам се  Чувствам се много добре, тъй като всички са много приятелски настроени към мен. Не се чувствам самотна в никакъв случай.

Как се лекува черногледство?

Няма рецепта. Бих могла да дам само съвет. Не бива да бъдем черногледи, тъй като никой от нас не знае какво ще се случи утре. Трябва да живеем в настоящето. Ако започнем да се тревожим прекалено за бъдещето, тогава не можем да бъдем щастливи днес. Както е казал Далай Лама: "Има само два дни в годината, в които нищо не може да се направи. Единият се нарича вчера, а другият - утре. Днес е точният ден да се обича, да се вярва и най-вече да се живее."

Каква е твоята рецепта за щастлив и спокоен живот?

Основното е да си доволен от това, което имаш. От момента, в който започваш да искаш повече и повече, започва страданието.