Що за държава е това, щом Криско и Тачо са звездите на годината в нея?! Шоубизнесът ни, както винаги, е идеалният пример за това кои сме и накъде отиваме. „Как сА мяташ, как сА бараш...” и други диалектни простотии на един дълбоко провинциален и тежко комплексиран младеж са хит на годината в „музиката” ни. Просташките изтъпления на набора му, който се води съпруг на Жени Калканджиева, пред камерите в Образцовия дом на ВИП, разбирате ли, Брадър пък счупиха телевизионните рейтинги. Стил, изящество, лукс. А и властта една: някакъв световно неизвестен човечец, който по случайност стана министър, при това на образованието ( липса на просвета през последните години роди феномени като Криско и Тачо), обяви за „кръгли нули”, „комунисти” и какви ли не още световно признати авторитети в науката като Ломоносов, Кюри и Асен Златаров...Като изброяваме тези работи, 2014 г. изглежда като годината, в която простотията окончателно и безвъзвратно победи здравия смисъл и „нормалността”, както биха рекли анализаторите.

Биха го нарекли „диагноза” на обществото. Ама психиатърът – писател Калин Терзийски тези дни каза по телевизията по сходен повод: „Ааа, не така – диагноза е оправдание, защото диагноза имат болните хора, а болните хора не са виновни за състоянието си. Докато ние сме си виновни”.

Може ли 2015 г. да роди още по-големи простотии?  Нали знаете какво казал в отговор на един подобен въпрос оптимистът: „Може, може”...!!!