Въпреки че постигнатата от шефа на Агенцията за приватизация през 1994 г. Ренета Инджова цена от 65 милиона тогавашни германски марки или 41 милиона долара беше рекордна ( двойна на тези на другите съпоставими с тогавашния хотел Витоша обекти като Шведския и Шератон), в пресата се появиха много нападки по неин адрес. След като сделката стана една от причините амбициозната дама да бъде назначена за първия служебен премиер в българската история от тогавашния президент Жельо Желев, договорът пък беше повод за поредица от атаки срещу Инджова. Те се дължаха на факта, че според тогавашното законодателство, държавата насърчаваше плащането на приватизационни сделки с дългови инструменти. На практика България си обезпечеваше по-бързо изплащане на външния дълг чрез пласирането на ликвидни собствености. Но пресата се взираше в обратната страна на медала – колко изгодно е това за инвеститорите, които си спестяваха много пари, понеже 1 долар дълг струваше в различните години от 10 до 20 цента. Според изчисления на експерти новият тогава собственик на Японския – дългогодишният емигрант Зографски вероятно е платил реално към 16 милиона долара по сделката като смес от валута и финансови инструменти по българския дълг. Дори и при това положение обаче цената със сигурност е доста добра на фона на икономическата картина у нас преди 20 години. Посредством своя авторитет на инвеститор с огромен опит в секторите на недвижимите имоти и хотелиерството на територията на Германия, Испания и други държави, Иван Зографски привлече първокласен бранд за управлението на своя новопридобит хотел. С огромно парти в конгресната зала София бе отбелязано преминаване на хотела към веригата Интерконтинентал

Партньорството се оказа обаче краткотрайно, тъй като икономическата и финансовата криза у нас бяха огромно предизвикателство за менажирането на подобна първокласна, но твърде мащабна собственост, каквато представлява този уникален комплекс. Така хотелът премина под бранда да селектира немска верига Кемпински, която има значителен опит в управлението на екслузивни хотели в Европа и от този период и до днес е в голям подем с акцент върху развитието си на нови пазари, сред които и Източна Европа.
 
Брандирането с Кемпински стана повод за най-грандиозното парти в светската история на София и на България, разпростряло се на всичките 19 етажа на хотела, в неговите 6 ресторанта, включително емблематичната Панорама, в баровете, в конгресните зали, лобитата, японската градина и спа-комплекса. Мащаб, който в никое свое измерение – от храната до напитките в качествено и количествено отношение, не е бил достиган до момента. Влошаването на здравословното състояние на Иван Зографски и последвалата смърт през 2007 г. на човека, който закупи Японския хотел вече в пенсионна възраст, поставяха многократно въпроса за преминаването на собствеността частично или изцяло в ръцете на нов собственик. Още приживе на стария магнат,  той се опита да привлече в общ проект на базата на хотела партньорство в лицето на строителната фирма на Барбуков.

Според признанията на самия известен предприемач, Зографски изкупува през 1997 г. 90 на сто от дяловете на фирмата му. Явно идеята на легендарния в Германия строител, макар и в пенсионна възраст, е била да стъпи на първокласната собственост във вид на хотел, която притежава в сърцето на най-скъпата жилищна зона в София на върха на хълма Лозенец, да я разработи, освен като място за настаняване, и като резидентски комплекс на част от площта на парцела с големина 32 декара. В различните години се появяваха кандидат-инвеститори от България и от чужбина, включително от арабските страни, неколкократно в медиите се появяваха непотвърдени информации за сключването на една или друга сделка.
Фактите обаче бяха по-различни.  На 22 февруари стана известно, че държавата е продадала 7,58% остатъчен дял в Кемпински хотел Зографски (на централизиран публичен търг) на Бизнес център Изгрев ЕООД. Фирмата е известна в хотелиерските среди с това, че прехвърли срещу 27 милиона лева хотел Плиска, на който беше собственик до миналата година, на Централна кооперативна банка, както писа Преса. Цената е съпоставима с тази от 25 млн. за хотел Родина, който обаче е значително по-голям, по-престижен и с повече допълнителни обекти от този на Цариградско шосе. Но нека се върнем на сделката за Кемпински...