Кой и кога обработва тази градина, аз не мога да кажа, макар че този въпрос много натрапчиво се загнезди в съзнанието ми и дълго след това ме преследваше и още нещо се бе загнездило в съзнанието ми - то бе един часовник в главното фоайе на хотела, много труден за ориентиране, тъй като показваше едновременно колко е часът в различните точки на земното кълбо. Самото земно кълбо бе разпънато като кожа на непознато животно и бе разрязано не само от гринвичкия меридиан, а и от други, неизвестни на мен меридиани, разположени както на изток, тъй и на запад от гринвичкия. Как този часовник се регулира или сравнява, аз също не мога да кажа, мога само да отбележа, че за мен това бе изключително сложна и прецизна машина”.

Тези думи като визитка на Кемпински хотел Зографски, от броени дни вече VG Зографски, са писани не от някой друг, а от класика на съвременната българска литература Йордан Радичков. Разказът му се нарича Японски хотел, както определяхме дълги години този уникален комплекс на повече от 30 дка в най-скъпата част на Лозенец. И са чудесен повод да припомним, че тази година хотелът навършва 35!

Това е големият софийски гранд, каквото и да се говори. Доказателство за това е, че от всички други хотели в столицата именно на него спря изборът на носителя на Оскар и почитател на сладкия живот Силвестър Сталоун, който прекара в Кемпински хотел Зографски 3 месеца от своя живот. На стената на славата, ако я имаше в лобито на Кемпи, щяха да стоят още много престижни портрети – от този на Тина Търнър до Стинг, от Херберт фон Караян до Владимир Жириновски, от Симеон Втори до Хелмут Кол, а също Мишел Платини и кой ли не още от големите личности в края на 20-и и началото на 21-и век.