Емил Спахийски:

“За мен като дете тъжното от социализма беше, че можехме да опитаме банани и портокали само един път годишно по Коледа. Че не можехме да си купуваме хубава техника, а нея я купуваха от Кореком само партийните лидери и гастарбайтерите. Не можех да живея в София, защото имаше крепостничество в известен смисъл. Страховито беше, че може да има ядрена авария и няма да те предупредят. Комичното беше навсякъде, защото смехът се ражда в трагедията. Можеше да използваш конюнктурата за да живееш прекрасно. Например да създадеш спортен клуб в предприятието и да те командироват по един месец лято и зиме - съответно на морето и в планината, за да обучаваш работниците да карат яхта или да се спускат със ски.”