Литературното събитие на сезона безспорно беше гостуването на един от най-четените чужди автори в света- Хорхе Букай.  Той бе в България заедно със сина си Демиан, който също е автор на няколко успешни книги. Хорхе Букай е идвал многократно в България, но за сина му, това е първо посещение. Двамата представиха новите си книги под мотото "Нека ни разкажат", което е своеобразна заигравка със заглавието на една от най-успешните книги на Х.Букай - "Нека ти разкажа". Демиан представи дебютната си книга "Погледни отново". Именитият му баща пък издаде поредния си бестселър "20 стъпки напред". Известните писатели се срещнаса със свои почитатели от Пловдив, София и Велико Търново. Издателство Хермес любезно предостави интервю с автора.


Какви са най-честите проблеми на съвременния човек? Как определяте психичното му здраве?

Вярвам, че е много изкушаващо да мислим, че живеем в изключително трудни времена и че днешните хора имат повече и по-страшни психични проблеми, отколкото хората в миналото. Не мисля обаче, че случаят е такъв. Смятам, че емоционалните проблеми на съвременните хора в общи линии са същите като на техните предшественици. Проблеми в романтичните връзки, във взаимоотношенията с родителите, както и в очакванията на обществото, продължават да са сред основните причини за страдание. Начинът, по който се проявяват тези конфликти, обаче се е променил. В това отношение вярвам, че тревожни разстройства (главно паническите атаки) вероятно са най-честите проявления на нашите вътрешни и външни конфликти. Във всеки случай, съвременното разбиране и лечение на психичните проблеми е далеч по-добро отпреди. Не толкова отдавна се гледаше на психичните заболявания като на заразни болести или като проявление на дявола. Езикът и знанията на психологията, достъпни само за малцина в миналото, сега са много популярни и използвани в ежедневието. Това е значително постижение.

Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да изживеят смислено живота си?

Вярвам, че търсенето на смисъл е една от най-големите (ако не и най-голямата) задача, която човек може да си постави. Има множество пътища, по които можеш да откриеш смисъл в живота си. Някои откриват смисъла в това да работят за нещо по-голямо от тях самите. За други смисълът е в това да създават красиви неща, трети се заемат с мисия, която, вярват, им е била възложена свише. Някои хора откриват смисъла на живота в любовта, която дават и получават от близките си хора, или в откриването на мистериите или удоволствията, които животът предлага... Никой не може да ни каже какъв е нашият път. Аз вярвам, че търсенето на смисъл е по-малко търсене и повече акт на съзидание. Имам предвид, че идеята да открием смисъл, предполага, че той вече е там, скрит, определен от някаква външна сила или от съдбата. Аз открих, че сам трябва да създавам и да формулирам своя смисъл, и да продължавам да го правя през целия си живот.

Вече излезе вашата първа книга. Какви са бъдещите ви творчески планове?

Пиша, откакто бях тийнейджър. Пишех главно разкази и дори някои от тях бяха отпечатани в антологии на млади автори. Така че писането винаги е било част от живота ми и със сигурност ще продължи да бъде. Наскоро мексиканското издателство Oceano публикува моя графичен роман със заглавие „Тайната на летящото цвете“. Аз написах историята, а талантливият художник Маурисио Гомес нарисува прекрасните илюстрации към нея. Резултатът е по-добър, отколкото въобще можех да си представя. В момента пиша още две книги: едната е за любовта и романтичните връзки, а другата – в съавторство с баща ми – е за взаимоотношенията между деца и родители. Книгата се фокусира на връзката помежду им и на гледната точка на всеки от тях, както и на динамиката в отношенията, които се променят във времето. Опитваме се да използваме собствения си опит като баща и син, за да помогнем на други да открият свой начин да се справят с някои конфликти, които може, или може би трябва да кажа – ще възникнат в тази връзка и в края на краищата ще ни помогнат да се учим един от друг.

Кои са личностите, които са ви вдъхновили и от които се възхищавате?

От дете съм се вдъхновявал от големите епоси и герои в най-класическия смисъл на думата. Винаги съм гледал с респект и вълнение на герои като Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“, Арагорн от „Властелинът на пръстените“ или Омировия Одисей. Съзнавам, че нещата, които мога да постигна, не могат да се мерят с великите подвизи на тези герои (имам предвид, че едва ли е много вероятно да се наложи да спасявам света), но в историите на хора, които е трябвало да се преборят със своите най-големи страхове, за да защитят онова, в което вярват, винаги съм намирал дълбок смисъл. Най-вдъхновяваща за мен е трансформацията, която тези хора преживяват, за да станат герои; фактът, че не са били герои по презумпция, но са станали такива заради онова, което са направили. Може би донякъде приличам на големия аржентински писател Хорхе Луис Борхес, който също е жадувал за приключения и е написал следното: „Тъй като съм недостоен да размахвам меч, трябва да се задоволя да пиша за това“.