"Пази, Боже, сляпо да прогледа" е една от гениалните присъди на Алеко за комплексите на нацията. Е, не бях очаквал, че баш симпатягата Григор Димитров - Гришо, на чиито успехи толкова се радвам, ще стане съвременен символ на тази работа. "Работа, която да направя", казва хасковлията, говори и за "комфортна зона". На езика на Шекспир би звучало добре, на този на Ботев - никак не звучи.

Превежда си от английски момчето. И говори със страшен акцент. Само дето не е нито Царя, нито Силви Вартан - не е живял у нас до 6 като тях, а до 16 години. За единственото, което му е останало от езика ни - мьекането, също се различава от  споменатите. За разлика от тях, дЖимитров играИ, пИчели, нИ комИнтира, нИ сье чувства звИзда, както вчера внимателно слушах в интервюто му по БНТ.

Разбира се, като всеки съвременен неграмотник, примерно фолкпевица (а те са от същия окръг -Димитровград е в областта на Хасково) оценя, а не оценява.

Прощавайте, но уважението към езика е уважение към нацията. Да не говорим, че преди всичко е уважение и към собствената личност. И никакви успехи на корта не могат да оправдаят липсата на езикова култура.

Особено, когато говорим за човек, когото често показват по телевизията и
играе ролята на пример за младите хора.