Звездата от „Sex, лъжи и TV” Евелин Костова не знае тъпи вицове за родния си Перник, защото „няма особено умни”, пише „Монитор”. Чувството за самоирония често кара актрисата да използва лафовете за миньорския град на свой гръб, а локалният й патриотизъм си личи и в последните две букви на мейла й - pk (пк – съкращение за Перник, което се използва в маркирането на автомобилни номера), пише Блиц.

Чаровната брюнетка няма в гардероба си анцуг за сватба и никога не смесва боза и ракия в коктейл „Скоросмъртница”. Тя подминава с усмивка и сравненията с Луиза Григорова, с която освен визуална прилика имат и общ роден край. „Не се дразня на това, защото прилики между нас търсят само хора, които не ни познават добре. Знаем се покрай НАТФИЗ и отношенията ни са ниво „здравей-здрасти”. Не сме водили разговори”, казва възпитаничката на Стефан Данаилов. Ролята на отраканата репортерка Ина в сериала по сценарий на Любен Дилов-син тя получава с помощта на Зорница София. Режисьорката има поглед върху играта й от „Къде е Маги?” по bTV и я кани на кастинг. Тестват я само и единствено за Ина и не повтарят, защото волевият характер, сексапилът и хулиганското излъчване на Евелин лепват като втора кожа на персонажа.

Най-добрият учител и извор на забавление за Костова на терен е Юрий Ангелов, който скача в креслото на медийния бос Виктор Павлофф и играе неин татко. Най-близкият й приятел в каста обаче е Тодор Дърлянов, с когото още като гимназисти делят обща школа по актьорско майсторство. „Запознахме се на един фестивал, той точно се готвеше за изпитите в НАТФИЗ и моята учителка Ваня Михова му помагаше за целта. Сега ми е много приятно, че работим заедно. С Марина (б. а. Кискинова) сме от един клас и също се познаваме от преди това. Но с Антон (б. а. Григоров) се надушихме чак покрай сериала”, разказва Костова.

Пътят към седмото изкуство Евелин намира още като дете. Майка й я записва на уроци в Радомир, където живее до 9-годишна възраст с баба си и дядо си. „Ходих при една актриса, да й правя номера на нея, а не да се циркосвам вкъщи. След това се преместихме в Перник и сама се огледах къде мога да продължа да се занимавам с това. Така срещнах Ваня Михова”, спомня си любителката на сноуборда.

Кандидат-студентските й изпити в Академията не минават без засечка – в третия кръг дискът с музиката за танца й зацикля, после отказва да тръгне: „Наложи се да пея, но бях притеснена и не се получи хич добре... Голяма драма беше докато намеря начин да си презапиша диска, защото професорът искаше обезателно да види танца ми. И тогава много хора ми помогнаха, защото видяха колко бях притеснена. Така де, накрая всичко свърши добре. Най-ценният урок от случката е, че театърът се прави с любов.”