Ha 3. X. 1981 г. (събота) Петър Димков се качва на Витоша, на "Копитото", сред любимата си природа, където снимат филм за него. Прибира се както винаги от планината - зареден с новаенергия. Разказва на близките си как е прекарал деня, вечеря, отива в банята, после подрежда бюрото си така, че на сутринта да започне работата си веднага, без излишно суетене. Няма нищо необичайно, всичко е както винаги, пише сайтът sanovnik.bg.

На сутринта, като се събужда, жена му първо усеща, после вижда, че е починал. Лежал на гръб, в обичайната поза за почивка, лицето му спокойно, отпуснато, чисто. А часовникът на ръката му спрял на 2 часа и 3 минути. Такова нещо се е случвало и при други хора с много силно биополе, когато при отделянето на душата часовникът им спира.

Предишната нощ, в петък срещу събота, точно преди да заспи, дъщеря му вижда в просъница как я обливат ярки, блестящи, направо приказни цветове. Усеща някаква радост като при наближаващо тържество, като очакване за празник. И си мисли: "Какво ли прекрасно нещо ще се случи? "

Чак по-късно, когато се поокопитва от смъртта на баща си, Лили Димкова си спомня за прочетеното някъде у Учителя Дънов, че когато си заминава една душа, която самоотвержено е работила за Бога цял живот, служейки на хората, в невидимия свят настава празник и там я посрещат с огромна радост, пише Супер 19.