"Като икона е твоята снимка на Коледа…". Така една ненамерила ефира си песен на Емил Димитров, най-красиво отразява коледния и новогодишния дух. Поп патриархът винаги е налучквал най-точните сетива на българското, съединявайки Любовта с ежедневните неща, преобразувайки  я от емоционална и телесна в натурална и Божествена, пише Супер 19'.

Днешният коледен дух е съсипан от еуфорията по пазаруването, готвенето, кухненското дуднене и необезпаразитеното чувство за семеен дълг. „Кумовете ще дойдат”, Майка ти е на телефона”, „Да направя ли още една тава сармички” и все неотложни предколедни и коледни обязаности, без които Коледата би била далеч по- искрена, достолепна и религиозно и социално културна.  

Но не- нашенската домакиня иска да я превърне в платформа на своята семейна отдаденост, чрез сармички и чушки с боб да докаже майчинския, съпружески и родителски дълг .

Чрез средствата на изобилието да превърти през дружеския семеен и дори квартален стомах своята представа за Коледа. А дали Бог иска точно това от нас? Дали неговият Коледен завет не са преди всичко повторение на Божиите заповеди, бих ги нарекъл по-меко- препоръки. Не е ли това един Божествен знак Stop на човешката суета, та към края на годината да млъкнем, спрем, преосмислим и препрочетем Живота от позабравените му аспекти.

Препрочетем и… почетем. Защото препълненият вселенски търбух не е най-вярната икона,  с която да Го славим и преобръщаме Името Му докато готвим и плюскаме точно 7-те гозби на трапезата си.

Има нещо адаптирано в тази святост, нещо нагодено  и богохулно в този наш стремеж да се самоизявим чрез фалшивата си семейна определеност, с този кулинарен еднозначен и скучен маратон, с това, че уж е на трапезата, а синът ви си чати от прескъпия I phone по Фейсбук или кой знае кой друг наличен чат.

И че само чака да се нагълта с наречените Нему фасули и сарми и да хукне към Ялта или друга съвременна дестинация. Фалш и измама, мили приятели.

Аз ли трябваше да ви го кажа, че си губите времето, парите и спокойствието в една Фалшива Коледа, която може да приветствате с нагласата на духа, със спокойствието си и молитвите си, които макар и нескопосани, непремислени и недодялани, ще стигнат по-бързо до Него, отколкото следколедните ви пърдежи и  пухтене. И от този псевдо коледен  поклон, се търтите към новогодишната нощ за още кайми, чалга, дрога, пържоли и пържени картофи, с които не се съизмерва прехода ни към следващата година. Много жалко ако очаквате 31 декември, за да си угодите.

Не е ли по-приемливо да правите това в името на доброто си настроение и в името Божие, всеки път, когато го почувствате. Да се радвате като на снежен човек,  на всеки слънчев лъч и морска вълна, на всеки усмихнат човек, на всяка преминала с бяла рокля около вас ефирна жена.

Не! Застопорени в семейството, което не познавате, в свекърва си, която не понасяте, в децата си, които не долавяте, вие живеете един закономерен, но не ваш и не истински живот. Търсите изяществото и удоволствието в осмърдения хол, в натоварената от провизии кухня, в телефонните разговори с етърви и сватове.

Огледайте се наоколо. Светът е в онези непознати, които отминавате с надменна страхливост, светът е в някой приятел от Фейсбук, постнал тържествен и умен статус.

Светът е в смисъла на този статус, който ви се струва така познат, сякаш сте го носили девет месеца и сякаш е роден заедно с малкия ви син. Впити в мотото за „семейните ценности” често пропускате екстаза на истинското семейство. Онова, което Бог ви е отсъдил и което пренебрегвате с почти религиозна виновност.

Коледа трябва да ви спре около всичко това. Да ви освободи от фалшификатите и да ви зареди с новост. С перспектива и далновидност, за да допълните онова ,което наричате семейство с останалите, липсващи звена в него- обятията на Вселената , прегръдката на случайния минувач , вибрацията на изкуството.

Те са всичко онова, за което казва мислителят, че „Рядко членовете на едно семейство се раждат под един и същи покрив” . Това е смисълът на Коледа. Сармичките ,бобът и останалите пет на трапезата не са. Благодаря.