18 октомври е денят, когато се навършват точно 3 месеца от адския взрив в Бургас, който отне живота на невинни израелски туристи и български шофьор. На Летище Сарафово страната ни за първи път бе ударена от международния тероризъм.

Веднага след трагичния инцидент у нас пристигнаха израелски и американски ченгета, за да подпомогнат българската полиция и следствието. Заваляха обещания, че на такива експерти ще им трябват броени дни, за да научат истината и да ни я съобщят.

Какво се получи обаче? Израелците веднага прибраха от местопрестъплението всичко, което пожелаха, включително ранените.

В началото това ни изглеждаше добра стъпка, понеже както обикновено не вярваме в себе си, а на другите.

Само дето не се замисляме, че това бързане на израелските служби със сигурност не е било случайно. Ами, ако има интереси, за които дори не предполагаме???

Последваха многобройни опити като виновници за атентата да бъдат обвинени Хизбула и Иран. Както обикновено, външният министър Ники Младенов не само се подведе по голи заклинания, но дори в Брюксел аха да се опита да пробута тази версия на ЕС.

Европейският съюз обаче категорично отказа да обвини някого без доказателства – елементарно за всеки човек, който има поне малко уважение към хилядолетните правни норми.

От Брюксел ясно се разбра, че Хизбула няма никакъв интерес от атентат, след като дори не е в списъка на Съюза за терористичните организации. А и ЕС не иска да я слага там хей тъй на.

Наложи се премиерът Борисов, включително в Израел и то баш на 11 септември да обяснява, че каквото и да ни убеждават от Йерусалим и Вашингтон, ние можем да имаме мнение по въпроса само, когато има категорични доказателства.

Така той, Слава Богу, попари ентусиазма на президента Плевнелиев, който в характерния си приповдигнат стил заплаши, че ще разкрие, ще гони и ще накаже виновниците. Нищо, че не ги знаем кои са.

Президентът дори сложи 2-месечен срок за край на следствието и се наложи вицепремиерът Цветанов да обяснява, че тази работа не е проста.

След толкова много шум, нещата с атентата в Бургас отиват към графата на неразкритите убийства на прехода, редом с ликвидирането на експремиера Луканов, на мафиотските босове и на двама писатели.