А това е най-големият й хит. И как да бъде иначе. Самата Румяна се изповядва: „Баладите, които съм изпяла са моята душа. Няма случайна дума в моите текстове, всичко е излязло от сърцето ми”.
В друга държава с хит като този и с албума, в който е излязъл, тя би взела поне милион от авторски и изпълнителски права и бонус от продажбите при ретираж.

Бихме могли да очакваме, че след изкараните два месеца в болница, децата на певицата са заварили многоцифрени суми в банковите си сметки. Ала никой не им е открил депозити. Те нямат и особено наследство – приходите във фолка тогава са далече от котировките в момента. Тогава се плащат по 500, максимум 1000 лева на участие. Ала певиците сами си поемат разходите – от колосалните транспортни, през хотели, тоалети, клипове. Така че и самата Румяна сигурно се е надявала, че след смъртта й, с хитовете, които е написала и изпяла, нейните деца ще бъдат осигурени за цял живот. Да, ама не! 

Продуцентите от „Милена рекърдс” по шуменски измислят два хода за отвличане на вниманието. Единият е лансирането на нова звезда, която по тяхно виждане трябва да наследи славата на Румяна. Именно така Диана, която е била и приятелка на загиналата, е ангажирана за няколко месеца да играе ролята на майка за хлапетата – сираци. Едва ли е случайно, че днес те не говорят за нейните грижи, колкото за тези на своите роднини – баба, лели, баща. Понеже трагедията им не продължава няколко месеца, а вече 13 години. А Диана отдавна е твърде далеч.

Вторият ход на Петко Милената, както във фолк средите наричат продуцента на Румяна е да окаже помощ тип подаяние на сирачетата. Купуват им се анцузи, дава им се по някой лев на ръка. Вместо да им се изчислят правата като наследници на певицата. Всъщност, прецакан е и нейният съпруг, с когото няма официален развод – Руси, който по закон би следвало да получи половината от отчисленията, полагащи се на падналата без време звезда.

Безчовечно е да се причинява това на паметта на жена, известна с думите: „Моето семейство ме възпита в много строг морал, затова обичам чистото в човека.
Работата ми доставя удоволствие. Работя с голяма любов. Никога не съм била капризна, разглезена.

Мога да си позволя някои удоволствия, защото много се трудя. Нищо не се получава даром. И аз много съм страдала от нямане. Но мисля, че ще дойде ден всички да бъдат задоволени”.

Съдбата естествено е безмислостна към подобни постъпки. Днес никой не знае „Милена рекърдс”, никой не е чувал за нея. Компанията изчезва не за дълго след смъртта на Румяна. Задмината е още на следващата година от „Ара мюзик”, а после и от димитровградската „Пайнер”. Така е – всичко се връща...   В живота има справедливост!