Уважаеми господа,

При разследване на вестниците 19’ и Супер 19’ се натъкнахме на информация, която смятаме, че трябва да бъде надлежно и дълбочинно проверена и „разнищена” от вас. Отнася се до подозрителни приватизационни сделки при прехвърлянето на собствеността върху хотели в курорта Слънчев бряг.

Един от най-интересните случаи е този с хотел Амфора, приватизиран през 1999 г. На наш въпрос, отправен към представяната за собственика на хотела в момента Елена Иванова, тя ни отговори:
„Участник в търга за приватизацията му е ЕТ”Николай Савовски” - еднолично дружество, закупено в последствие с всичките му права и задължения от „Оптимакс тур” ЕООД – дружество, чийто едноличен собственик бях аз и което е регистрирано и проидобило собствеността върху ЕТ”Николай Савовски” след напускането ми на длъжността главен експерт в Министерство на търговията и туризма.

Сумата за която беше спечелен хотел Амфора естествено и ясно за всички трезвомислещи хора не би могла да бъде събрана от „чиновническа заплата” нито по онова, нито по това време. Цялата сума е осигурена от Булбанк /сега Уникредит/, за което има съответните доказателства и документи. Финансирането на реконструкцията на хотела е осигурена от немския туроператор ТУИ и осъществена веднага след придобиването на хотела.”

На следващия въпрос, свързан с гарантирането на кредита обаче не получихме отговор. За нас е много странно по какъв начин приватизаторът – едноличен търговец, който по онова време е имал държавна заплата от около 100 долара месечно (по наши сведения, които подлежат на проверка – работил бил в парламента), е успял да инвестира дори само първоначалната вноска от 70 000 долара.

По какъв начин и дали не в разрез с договора, сключен с държавата, друга държавна служителка с подобна заплата

– Елена Иванова, която идва точно от съответния ресорен сектор на ресорното министерство по туризма, приватизирало този и другите хотели в Слънчев Бряг е успяла да придобие след това активите?

Съществува ли конфликт на интереси?  Има ли възможност твърде ниската цена на сделката да е плод на предварителни усилия на поста, който е заемала и дали това не е притеснително?

Според нея сделката е станала с банков кредит. Но какво е гарантирано и от кого – ако това е самият хотел, как това е станало, след като е бил собственост не на нейното дружество, а на ЕТ?

При това дали това не е станало в разрез със стетута на изплащания по същото време на държавата обект? Госпожа Иванова отказа подобна информация. На вас, предполагаме, такава информация не само може, но и трябва да бъде предоставена.

Уважаеми господа, сред собствениците на хотели в Слънчев бряг и дори в ръководството на тяхната организация има човек, който е бил заместник-управител на областна администрация. Интересно е да се провери как и по какъв път той е успял да стане толкова крупен предприемач.

Съзнаваме, че въпросните сделки са правени в минал период, но по силата на новия закон такива проверки имат достатъчна давност, за да бъдат извършени.

Ние бихме били щастливи всичко да се окаже само подозрение, всичко да е било напълно оправдано и законно и като технология на сключване на сделките, и като принцип на гарантиране и покриване на кредитите.

Притеснени сме обаче от следната фраза, отправена в края на отговор на нашите въпроси от страна на госпожа Иванова, която вероятно би могла да бъде тълкувана от някого и като заплаха.

Нейният конкретен текст, адресиран пряко към издателя,  е: „ А хората, инвестирали милиони левове в Слънчев бряг също не са случайни и всеки от тях има своите позиции на определени нива.”