Росен Цветков е човекът, който направи най-професионалното разследване за купуване на гласове на изборите. Младият репортер от БНТ започва сагата още през януари, когато си прави адресна регистрация в Несебър. Като се почне от нея, той се натъква на десетки нередности и незаконни действия на местната администрация, на партиите в най-богатата българска община, както и на полицейско бездействие. Точно по втория тур на изборите неговият репортаж Глас под наем беше излъчен в рубриката На фокус на БНТ и предизвика сензация.

Росен не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. За него е щастие да се „рови” из бъркотиите на живота и да ги показва в материалите си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Той е репортер в По света и у нас на БНТ1, а преди това е работил в програма Хоризонт на Българското национално радио. Изявява се също като сценарист и водещ.

В деня на първия тур изборни „брокери“ уговориха репортерът под прикритие да гласува за определена партия, а след това му платиха 60 лева, въпреки че граждани разказаха пред скритата му камера, че вземат и по 200 лева на тур.
След разследването последваха арести. Полицията в Бургас задържа две жени и един мъж. По неофициална информация имената на задържаните са Кирила Тодорова, Станка Райкова и Александър Стоянов. Задържаните жени отговаряли за различни райони в Слънчев бряг, а мъжът се занимавал с парите. Тримата са били задържани за 24 часа. Разследването на схемата бе поето от районната прокуратура в Несебър. Наблюдаващият прокурор Севдалина Станева заяви, че е възложила допълнително събиране на доказателства на разследващите полицаи.

- Господин Цветков, Вие осъществихте уникален експеримент с журналистическото разследване за изборната търговия в Община Несебър. Каква беше главната Ви цел - да накарате институциите да се задействат или да провокирате социален отглас?

- Основната ми цел беше да покажа изключително отблизо изборната търговия. Нещо, което не е правено досега в нашите медии. Усилено си говорим за купуване и продаване на гласове, често доста абстрактно и неясно, но никой не си признава да участва в престъпните схеми. Реших, че е крайно време да заговорим още по-мощно за това, но с факти, с ярки доказателства, с конкретни имена. Затова направих този експеримент – за да не си затваряме очите пред реалното, пред покупко-продажбата на гласовете ни, които вече са се превърнали в скъпа стока. Исках да проверя дали е мит безсилието на институциите. Все още предстои да видим какво ще направят полицията и най-вече прокуратурата след разкритията ми. Едно стана ясно обаче: можеш да бъдеш жител на община Несебър, без нито ден да си живял там и  без нотариален акт. И накрая - без никакъв проблем да станеш част от търговията за вота. Явно наистина всичко е възможно в България.

- Във Вашия филм една от най-често употребяваните думи беше страх. От какво се страхуват българските избиратели според Вас?

- Страхуват се най-вече от хората, от които зависят работата, хлябът на масата и бъдещето им – такава е ситуацията в огромна част от малките населени места у нас. Много български избиратели гласуват под строй, не правят свой собствен избор. Така им се нарежда. Те вече нямат глас.

- Според Вас защо до момента никоя друга медия не се изправи пред този проблем, тича се само по следите на вече разкрити случаи на купуване на гласове? Има ли страх у българските журналисти?

- Не мога да си обясня защо останалите колеги не направиха опит да покажат проблема от този ъгъл. Не знам дали думата е „страх”. По-скоро разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината, дори когато лъжата е натрапчива и не можеш да я приемеш.

- А у политиците?

- Те едва ли се страхуват. По-скоро имат интерес да мълчат. Всички купуват гласове, не само една партия. В този смисъл, няма защо да вдигаш шум и да казваш, че друг купува, след като и ти си част от тази търговия. По-добре е да не правиш нищо. Много от политиците следват този принцип.