Доц. Йорданка Пенева, която е българският изследовател на физическите измерения на дарбата на Вера Кочовска също е свидетел на близките връзки на Вера и Ванга. Според нея старата гадателка дори поръчала на плевенчанката да сбъдне мечтата й и да иде до Париж. “Я веке не мога, Верка ке иде”, рекла Ванга пред доцентката. Врачката била убедена, че нещо я свързва с черквата Св. Богородица, на френски Нотр Дам в Париж.

 

Според нея съществувала някаква връзка, наричана от Ванга “път” между Мадарския конник и готическата катдерала. “Оная ке ме надрипа”, заявила според доцентката от Шуменския университет по адрес на Вера отиващата си от този свят Вангелия Гущерова.
Нито веднъж обаче, при никое от многото си интервюта за български и чужди медии в годините до смъртта си Ванга не обелва и дума за Вера или не определя друг за неин наследник. Днес Мария Асенова, която се представяше за наследница на пророчицата, твърди, че двете с Вера са “комунистически символи”, които пиели и псували.

Ванга,  както вече писахме, не одобрява и много от чуждестранните си колеги. Направо изгонва от дома си прочутия през 1989-1990 г. руски хипнотизатор и лечител Кашпировски. По-ласкава е към Джуна. Даже й праща веднъж поздрави по сестра си Любка. Тя използва случая, за да предупреди личната гадателка на Брежнев и офицер от КГБ  винаги да помни своята 13-та, 16а, 19а и 21а годишнина. Любка предала поздрава точно, а Джуна, безкрайно удивена, защото с Ванга никога не са се виждали, разказала нещо наистина невероятно: „На село моето шестгодишно братче падна в кладенеца. Аз бях на тринадесет години. Насъбраха се хора, развикаха се. Аз не мислих много, събрах ръце и се хвърлих в кладенеца. Хванах давещото се дете и го изхвърлих нагоре, а хората го поеха.

Чувствах някаква невероятна сила около себе си, която ми позволи с детските си ръце да изхвърля момчето, а и ме държеше на повърхността на водата. Аз останах долу. Хората се уплашиха за мен. Пуснаха някакви железни куки и с тях ми закачиха роклята. През това време аз правех някаква невероятна подземна разходка. Когато ме извадиха от кладенеца, казах, че се чувствам съвсем добре, а в устата си нямах дори една капка вода. Започнаха Да ме обръщат с главата надолу, но това беше напълно излишно.

Когато бях на 16 години, един ден се връщах от училище и минах покрай една къща, на която пишеше. „Внимателно, къщата е пред срутване”, аз обаче се проврях вътре и върху мен започнаха да падат тежки греди. Но две от тях се кръстосаха над главата ми и така останах невредима. Разчистваха тази къща повече от 6 часа и ме намериха отдолу под гредите без каквито и да е наранявания.

В деветнадесетата си годишнина, минавайки един ден по една улица, видях в една къща пожар, а в една от горящите стаи се мяташе човек и викаше за помощ. Пламъците бяха много големи и хората се бояха да влязат. Аз протегнах двете си ръце, счупих стъклото на прозореца, хвърлих се вътре, грабнах горящия човек и го изнесох навън. Но нищо опасно не ми се случи. Само ръцете ми бяха нарязани от стъклото и косата ми изгоря.

И когато бях двадесет и една годишна, преди Великден, връщайки се от работа, реших да намина през църквата и да запаля една свещ. Имах тогава дълга коса. Като влязох в храма, я прибрах отзад, но не знам защо тя веднага пламна. А аз бях на около девет метра от свещите.”