Премиерът преди дни ОБРИСУВА страната като кочина, разказвайки защо рязко се сринаха чуждите инвестиции.

Още по-далеч отиде външният му министър Ники Младенов, който нарече боклук същото това място. "Комплиментът" бе поднесен и по адрес на бившия директор на ЧЕЗ, направен от това правителство шеф на НЕК и подписал без мандат от колегата си от ЕВН – министър Трайчо нещо там по АЕЦ Белене.

Не зная дали в кабинета си говорят на “боклук”. Той Борисов ги беше призовал да се мразят, за да се раждали добри плодове в конкуренцията.

Понеже работя с езика, забелзвам неприятни тенденции по отношение на думите. След толерантността, която си проби път в обществото с появата на Царя в нашия грозноват живот, след доброто настроение от времената на икономическия бум, се върна езикът на омразата. Баща ми обича да повтаря една валидна житейска максима: няма пари – няма любов.

Та така и в кабинета – като намалява резервът – поливината за 18 месеца, втората половина само за 3, министрите явно престанаха да се обичат. Парите за черни дни на държавата са на минимум. А както е казал поетът: “Отникъде взорът надежда не види”...

Нормално е в такава обстановка да се обърнем към гадания. Нашата тв фаворитка Люба Кулезич определено е веща в занаята, особено при хвърлянето на таро – картите, по които се чете съдбата.

И за да има хоризонт, решихме да разкажем доста увлекателната и тайна досега история на политането на човека в Космоса. Ще разберете как, докато изстреляната 100 км по-високо от очакваното ракета с Гагарин, неистово се връткала и падала свободно, той си тананикал естрадния хит Момини сълзи. Ще се смеете, но космодрумът Байконур е на 360 км от село Байконур. Защо е кръстен тогава така? Ами за заблуда на противника.

Каквото и да става, да си пожелаем по-добри новини в следващите дни!