Цар Калоян е бил от кръвна група B и е страдал от тежка форма на травматична епилепсия. Това разкри директорът на Института по антропология към БАН проф. Йордан Йорданов, докато връчваше възстановката на главата на директора на Националния исторически музей – проф. Божидар Димитров.

Изводът за кръвната група на царя е направен на базата на антропологични изследвания, които обаче не включват ДНК анализ. Причина за болестта на брата на Асен и Петър пък са две тежки наранявания, сериозни следи от които личат по черепа му. Такова страдание обяснява и описаните в изворите пристъпи на ярост на владетеля, въпреки че по принцип той е бил определян като човек благ и сдържан.

Освен това вчера Йорданов потвърди и отдавна изказаната теория за исполинския ръст на царя. “Калоян е бил истински великан за времето си, с ръст от 190 см. Нещо, което се е срещало изключително рядко преди 10 века”, обясни още Йорданов. Според него братът на Асен и Петър се е извисявал с близо половин метър на съвременниците си от мъжки пол, защото тогава те рядко достигали до повече от 150 см. Освен това Калоян е бил изключително силен физически. Това доказва формата и размерът на костите му.

“За физическата сила и огромния ръст на владетеля се съди по масивността и силно изразения релеф на костите му”, смята Йорданов.

Обяснението на шефа на НИМ проф. Димитров за тези параметри на средновековния цар пък са любовта на Калоян към месната кухня, активните му занимания със спорт и генетичното му предразположение.  “Калоян се е хранел с много месо, освен това активно се е занимавал със спорт, защото се е готвел за бойното поле”, смята Димитров.

Доказателство за генетично заложените гигантски размери на царя пък били исторически податки за братовчед му Иванко. За него в изворите пише, че е имал “огромен ръст”.

Освен с гигантски за времето си размери, владетелят на Търново е можел да се похвали и с ослепителна усмивка. От черепа му са извадени 32 перфектно запазени зъба. “Това е нещо много рядко за епохата, в която е живял”, допълва в тази връзка Йорданов.

Отново от костите на владетеля се съди, че той е починал на около 35-40 години. Уморили са го бойните му рани. Те са предизвикали 24-часова агония, през която царят често е идвал в съзнание. Анализът на скелета му е единственият източник за продължителността на Калоян, защото в историографията е описана само датата на смъртта му, а точни данни за рождената му дата не са открити.

“Вече е ясно, че Калоян не е бил убит, а е починал от раните си. Заради мъките, в които си е отишъл, всъщност е открит и гробът му. Пръстите на ръката му са били изключително подути и е било невъзможно пръстенът-печат, по който в последствие археолозите са го идентифицирали, да бъде свален. Бижуто е било с огромни размери – 60 грама злато.

Реконструкцията на черепа на цар Калоян продължава вече над 3 месеца. Тя се прави по останките, които са открити от покойния вече археолог Въло Вълов през 1972 година в търновската църква “Св. Св. 40 мъченици”.