Светла Петрова е първата журналистка, която започна да говори открито опозиционно в ефира на национална телевизия. Водещата на Сеизмограф по бТВ започва кариерата си през 80-те години в БНР. През 90-те години е сред най-популярните гласове на Хоризонт. После започва работа като програмен директор и водещ в БНТ. След старта на бТВ се включва в екипа на частната медия. Нейното авторско предаване от създаването си е лидер по рейтинг сред политическите програми на екрана, бие по точки На четири очи и класиката Панорама.

Съпругът й Станимир Илчев е евродепутат от НДСВ (Алианс на либералите и демократите). Има двама сина, а вече е и баба.

Само навикът да понасяме скандал след скандал и липсата на алтернатива ли крепят Бойко Борисов и кабинета му?

Многократното повтаряне - като някаква мантра - на твърдението, че ГЕРБ няма алтернатива, само по себе си издава отчайващата необходимост тази алтернатива да се появи. Важно е, обаче, тя да бъде истинска и хората да я припознаят. Тогава ГЕРБ, към която доверието вече започна да пада, може да се изненада от съвсем други социологически резултати. Очевидно е, че те управляват трудно. Не че нашата държава е лесна за управление. Получиха и тежко наследство от Тройната коалиция, което никой не бива да отрича. Но в същото време държавата беше стабилна и миналия юли бюджетът беше на излишък, макар и със 100 млн. Оттам насетне вече зависеше от капацитета, кадровия ресурс и волята за реформи на ГЕРБ. За жалост, вече година и половина чаканото добро не се случва.

Пролича  една страхотна неопитност в управлението. Обяснимо е – това са нови хора, които преди това не са били във властта. Но явно, че са малко тези управленски кадри, които носеха потенциала да се ориентират бързо и да започнат да действат правилно. Видяхме невероятна кадрова рулетка. Нещо, което не се е случвало при никое друго правителство на прехода. А това във всички случаи издава липса на сериозна банка кадри или на  вярно око за селекцията им. ГЕРБ трябваше да дойде тук с политическа програма, в която много точно да са разписани целите и намеренията им за държавата. Преди това трябваше да има визия, концепция за това каква точно искат да стане България в мандата им. Усеща се остър дефицит на концептуално мислене по върховете на властта. Липсва визионерство. Един човек, стигнал до висините на държавното управление, трябва да бъде визионер. Все пак не са загубени всички възможности за  корекция.

Можем ли да обвиняваме за всичко кризата? Наистина ли държавата няма пари или те просто не се управляват правилно?

Трябва да се признае, че действително на ГЕРБ им се падна да управляват в условия на глобална криза, която в онзи момент стигна и до България. Но една партия със сериозен ресурс от професионалисти, които имат идея за нещата, щеше веднага да изработи антикризисна програма и да започне да я прилага. Това не се случи, в резултат на което  се дестабилизира обществената среда, създават се много негативистки настроения и се получава омагьосан кръг, в който на управляващите им става все по-трудно да управляват, а на управляваните - да живеят в такава държава.

Как да се излезе от този омагьосан кръг?

Можем да излезем от положението с по-рационално отношение към политическите субекти. Хората в страните с развита демокрация гледат на партиите и политиците като на свои служители, на които дават властта, за да получат в замяна по-сигурно, по-богато, по-спокойно битие. У нас, за съжаление, все още е жива наследената от тоталитарните години ирационалност на връзката партии-избиратели. Тогава имаше една партия,  записана в член първи на конституцията, и нейните симпатизанти сляпо й вярваха - по-възрастните от тях и до днес се отнасят така към наследницата й БСП. Вместо като политически инструмент, който трябва да промени живота им към по-добро, те я приемат почти религиозно - сякаш е летяща чиния, която се спуска от небето и стоварва върху главите им някакви благини.

Уви, това се пренесе и в демократичните времена и е валидно не само за БСП. Привържениците на другите партии имат подобно отношение към тези, на които симпатизират. Повечето от тях не могат да разберат, че избират не спасител, не месия, както смятаха, гласувайки за НДСВ, за ГЕРБ, на чието благоволение да се оставят след това, а управленци, от които да изискват. След време ще започнат да  търсят нов месия. Докато това отношение не се промени, няма да има промяна и в държавата. Погубването на вярата, погребването на истината за преживяната обществена трансформация, за което вина имат всички,  управлявали през тези 21 години, е негативен фактор, който може да компроментира опитите на обществото да намери все пак политическия носител на своите идеи за промяна и развитие.

Според Вас какво бъдеще чака президентския проект АБВ?

Това очевидно е заявка на президента да остане по някакъв начин във властта и след като приключи вторият му мандат. Разбира се, всичко сега е представено като широка гражданска инициатива, която трябва да обедини менталния потенциал на обществото. По принцип, много добра заявка. Позитивното е,че там наистина се чуха няколко съдържателни, точни  изказвания, които фиксираха действителните проблеми на обществото. Но не се получи пълноценна дискусия. Според някои коментатори движението е имало фалстарт – прекалено много стари муцуни, маргинални политически фигури. Очевидно не бе постигнат замисленият ефект. Без съмнение в словото на президента този проект бе представен  като алтернатива на управлението. В същото време си мисля, че не това е алтернативата, която очакват българите и която ще помогне кардинално да се промени животът им .