„Елате да видите чудото”. С тези възгласи Венета Ангелова събрала вчера сутринта целия екип на болница „МЕДЛАЙН”. „Всички се разплакаха, и лекари, и сестри, и пациенти, като видяха как моето момиче ходи само”, разказва майката на болната от детска церебрална парализа /ДЦП/ Зорница Войничанска. „Искам всички медии да разкажат за лекаря със „златни ръце” д-р Янаки Янакиев. Стига сме слушали в новините само за лоши неща, кой кого убил и ограбил, нека хората да разберат, че и в България вирее доброто. Ще се обадя на кмета на Пловдив, за да му разкажа каква невероятна болница и какви лекари има в неговия град, които помагат без да искат пари”, триейки щастливи сълзи нарежда 60-годишната жена. Тя иска всички родители на болни от ДЦП деца да разберат, че ортопедът д-р Янакиев от МБАЛ „МЕДЛАЙН” може да им помогне.

 За нея той наистина е сътворил чудо: 2 дни след като оперира дъщеря и младата жена започва да ходи самостоятелно след като 23 години не е можела да стои дори права сама. „23 години Зорница беше жив труп, краката и се огъваха като локум, можеше само да пълзи виейки се като змия”, образно описва житейското си тегло Венета. Майката сама гледа болното си дете и в същото време работи като помощник-възпитател в детска градина „Незабравка” в Мизия, Северна България. Когато Венета е била на 6 години правят 2 много тежки операции на краката в „Момин проход” с гипсиране за близо 2 месеца на половината тяло на момиченцето.

След лечението детето се опитва да стои право, но постигнатите малки успехи се сриват с настъпването на пубертета на 11 години. Преди дни на един панаир местният полицай Рачи казал на Венета, че има спасение за нейната щерка. Той видял по телевизията прощъпулник на деца, излекувани от д-р Янакиев, и завел в Пловдив сестра си, която също е болна от ДЦП. Венета се обадила по мобилния телефон на лекаря и той казал на 22 август да постъпи в болница. „Въпреки, че беше неделя, 15 минути след като пристигнахме, д-р Янакиев дойде да прегледа Зорница”, не може да се начуди на рядко срещаната човещина изстрадалата Венета. „В понеделник я оперира, а в сряда сутринта тя вече ходеше”, повтаря непрекъснато щастливата мама.

„Досега светът за мен се ограничаваше до дома и терасата, където излизах с инвалидната количка”, намесва се в разговора Зорница. Болестта не е увредила умственото развитие и говорните функции на 23-годишната вече млада жена. „Животът ми се състоеше от болници, операции, рехабилитации, лекари и болка. Дори мислех да се самоубивам”, признава красивото момиче, на което единственият дефект е двигателният проблем. Сега обаче Зори има надежда и мечтае един ден и тя да помага на болните или като медицинска сестра или да работи нещо друго в областта на здравеопазването. Бизнесмените от Мизия Стефан и Малина Лазарови вече са и подарили компютър и мобилен телефона, за да може по-лесно да научава новостите в света.

На 29 септември Зорница отново ще влезе в операционната зала. „За да може да има походката на своите здрави връстници тя трябва да претърпи още 2-3 хирургични намеси”, казва д-р Янакиев. Той също е изненадан от добрия резултат веднага след първата 40-минутна операция. Защото най-добре се повлияват от лечението деца преди пубертета, между 3 и 6-годишна възраст, когато още не са променени ставите и костите. Обаче още след първата операция 23-годишната жена вече стъпва самостоятелно, макар, че все още ходи лошо.

„Освободих ставната контрактура, тя имаше стегнати тазобедрени стави, явно това е било основната спирачка за нея”, обяснява лекарят. „Винаги съм казвал, че извършвам лесни операции, които се правят в Германия, Швейцария, даже толкова са лесни, че и американците може да ги правят”, споделя „тайната” на успешното лечение д-р Янакиев. Според него най-важното е, че опита, натрупан, в продължение на над 20 години работа с такива болни, му показва кога, кое, колко, през какъв период от време да се оперира. „Успяваме, когато с родителите се борим заедно”, напомня известният ортопед.