Българинът е изгубил чувството си за общност и разчита на спасение в индивидуален план. Ценностната дезориентация и криза в България са очевидни. Може да се каже, че духът на българина е болен.

Българинът е най-недоволен и нещастен в сравнение с останалите европейски граждани. Той не одобрява образованието, здравеопазването, дори демокрацията, при която живее. В обществен план – българите са с най-ниското възможно доверие към държавните институции. В същото време обаче са най-силно привързани към запазване на статуквото – те обичат най-много сигурността, най-малко склонни са от всички останали европейци да приемат промените и самите те да се променят. 

Това са само някои от изводите и анализите в представената днес, 8 юли 2010 г.,  в Пресклуба на БТА книга на доц. д-р Марин Паунов - „Ценностите на българите – съвременен портрет на европейски фон”. В основата на книгата са залегнали първичните данни от изследване на ценностите на European Social Survey / ESS сред 43 000 респондента от 21 европейски държави. Резултатите от изследването ни помагат да разберем голяма част от най-важните особености на българския национален характер и корените на съвременните ценностни проблеми. Тези проблеми не са само и толкова някакъв абстрактен, теоретичен въпрос, а определят начина ни на живот във всички негови измерения.

Аргументираното и систематично говорене за ценностите повдига и въпросите за причините на българския ценностен образ, и за бъдещото му развитие, за вниманието, което му дължим и за целенасоченото въздействие върху него от страна на социалното управление, семейството, църквата, училището и медиите.

Марин Паунов е доцент, доктор по икономика и работи повече от 20 години като преподавател във ВУЗ. Има дългогодишен опит в публичния и частния сектор в областта на управлението на човешките ресурси и стратегиите на бизнеса. Работи и като международен консултант.

Доц. Паунов разработва и за първи път въвежда в България – в УНСС, НБУ и други висши училища - лекционни курсове по Организационно поведение, Корпоративни (организационни) култури, Стратегическо управление и Трудова мотивация.
Специализирал е с ранга на ‘гостуващ учен’ или ‘следдокторски изследвания’ в редица университети в САЩ, Япония и Европа, включително Харвард. Има над 50 публикации, между които няколко влиятелни и многократно издавани книги.