Чувството за любов и чувството за влюбеност най-често се различават по това какво всъщност ние обичаме. В любовта обичаме другия такъв какъвто е в реалността, а се влюбваме в лице което не познаваме достатъчно добре и което може би виждаме за първи път.

Въпреки че не познаваме достатъчно добре лицето в което сме се влюбили това никак не е случайно, че точно него сме избрали. Обикновено се влюбваме в хора, мъже и жени, които в определена степен се доближават до представите ни за идеален партньор. Когато регистрираме, че съществува достатъчно доближаване в някой аспекти, несъзнателно започваме да вярваме, че и в другите аспекти това лице отговаря на онова което търсим в любовта. Затова и казваме, че влюбеността се базира на несъзнателното приемане на своите представи в другото лице. Последствието от това е че вече не виждаме другото лице такова каквото е в ежедневието, а "видимо" го идеализираме за да съвпадне напълно с представите ни за истинския партньор.

Смятаме, че сме открили онова което сме търсили. Затова и това лице ни става особено скъпо и затова смятаме, че ако го загубим няма никога да намерим някой, който толкова да отговаря на изискванията ни. Затова при влюбването се държим толкова обсебващо към човека в който сме се влюбили. Влюбването не е универсално чувство. За да може някой въобще да се влюби трябва да има изградена представа за идеалния партньор. Добрият начин да се изгради такава представа е да си припомни на поне три лица в които е бил/а влюбен/а и след това да се пита кои са общите им черти и така да стигне до представата за истинския партньор. Понякога хората се влюбват в някой, който биха искали да бъдат, а смятат че не са. Мъжът, който не е хубав, се влюбва в много красива млада жена, жена с нисък ръст е привлечена от силени и висок мъж... Когато осъзнаем и разберем причините, заради които сме се спрели за определен тип хора, тогава правим крачка и в емоционален план.

Снимка: Guliver/Getty Images