Романът "Белият тигър" е носител на Ман Букър за 2008 г. Преводът е на Маргарита Дограмаджян, а оформлението на Райчо Станев. Редакцията е на Жени Божилова. Представянето на романа у нас ще бъде на 19 ноември (четвъртък) от 19:00 часа в Onda Coffee Break, София, бул. Цaр Освободител 8
(срещу Руската църква).

Авторът Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай.
“Белият тигър е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил “Букър” в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на “Букър”, нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи.
Адига, който дълги години е работил като журналист, смята, че критическият поглед на автори като Балзак, Флобер и Дикенс е помогнал на френското и английското общество през ХІХ в. да станат по-добри.
“Във време, когато Индия се готви, заедно с Китай, да поеме контрола над света, за автори като мен е много важно да подчертаваме бруталната несправедливост на индийското общество. Тъкмо това и се опитвам да правя. Аз не нападам страната си; това е един дълъг процес на самопознаване.” – каза Адига при връчването на наградата “Букър”.

Аравинд Адига е четвъртият романист, печелил “Букър” с дебютен роман в 40-годишната история на наградата. Адига е и вторият дебютант-романист, роден и живеещ в Индия, удостоен с отличието (другият автор е Арундати Рой с “Богът на дребните неща”, 1997).

“Белият тигър” бе определен от журито като “неустоим, яростен, изпълнен с черен хумор роман за издигането на един човек от затънтено и бедно село до горните нива на социалната йерархия”, а също като “нелицеприятен портрет на Индия от дъното до върха.”

Романът показва и двете страни на най-населената държава в света − от едната страна е Нова Индия, яхнала невиждания икономически растеж, благодатна почва за агресивно напъпващото консуматорство и разцъфтяващи стокови пазари в модернизиращите се градове. Навсякъде другаде е всекидневната (или старата) Индия, която куца, пъшка, кашля и храчи. Близо 30 милиона души живеят в постоянна несигурност за прехраната си и са готови да се избиват помежду си. Острият като бръснач поглед на Адига рисува тези две Индии с дълбоко познаване и мрачна ирония. Той показва какво се случва, когато обитателите на едната страна се смесят и сблъскат с тези от другата.

Главният герой на романа, Балрам Халваи, нарича себе си “самоук предприемач”. Романът е построен като неговото писмо-изповед към китайския премиер, който е на посещение в Бангалор, за да проучва възможностите за бизнес партньорства.  “Сигурно е, сър − пише героят, −  че вие китайците сте доста по-напред от нас във всяко едно отношение с изключение на това, че нямате предприемачи. А нашата нация няма питейна вода, електричество, съдебна система, обществен транспорт, елементарна хигиена, дисциплина, чест и точност – но има предприемачи. Стотици хиляди предприемачи.”

В седем последователни нощи Балрам описва в писмото собствения си генезис. Неговият глас е  увлекателен – саркастичен и забавен, той описва множеството несправедливости на модерното индийско общество – на места с балансиран хумор, а другаде с истинска ярост. Ако сте имали идилична представа за Индия като за духовна люлка, обитавана от добри и наивни като деца хора, този роман ще я помете. При всички положения “Белият тигър” е забележително художествено произведение.