В един от най-красивите исторически квартали на Бейрут, срещу музея „Сурсок“, Ели Сааб открива мястото за своя нов дом. Ливанският дизайнер живее и работи в района Ашрафие от близо три десетилетия, а ателието му се намира съвсем наблизо.

Резиденцията е бивш дворец от края на XIX век, впоследствие реконструиран през 1960 г. Когато Сааб го вижда, той не иска да заличи характера му, а да подчертае онова, което вече притежава. Преобразяването продължава около година.

Оригиналните високи тавани, просторните салони и мраморните подове са запазени. Към тях дизайнерът добавя орнаментални тавани, вдъхновени от ислямската геометрия, по-тъмни врати и преобразена тераса с мраморни арки. За изпълнението той работи почти изцяло с ливански майстори.

Голяма част от обзавеждането не е купувана специално за този дом. Около 90 процента от предметите са от личната колекция на Ели Сааб, събирана в продължение на десетилетия. Съвременните мебели са от Elie Saab Maison.

Сред най-ценните за него предмети е колекция от древна керамика, събирана от баща му. Тя е изложена в специално проектирана витрина. За Сааб домът трябва да носи чувства и спомени – нищо в него не е поставено случайно.

Европейските антики се срещат с ориенталски съкровища, сирийски майсторски изделия, римски фрагменти и османски влияния. В интериора присъстват следи от финикийската, римската, ориенталската и френската култура – съчетание, което за дизайнера олицетворява самия Бейрут.

Въпреки историческия характер на резиденцията, Сааб не иска тя да изглежда като музей. Белите стени създават спокойна основа за богатите старинни мебели и произведенията на изкуството, а класически, барокови и съвременни елементи съжителстват в едно пространство.

Домът е с площ от близо 900 квадратни метра, макар че самият дизайнер продължава да го нарича „апартамент“. Светлината и гледката към зеленината около музея „Сурсок“ създават усещането за къща с градина.

Сутрините тук започват с кафе, преди дизайнерът да се отправи към близкото си ателие. Вечерите са за приятели, които той приема като част от семейството. Официалните приеми отстъпват място на по-интимни събирания и домът действително се използва за живот.

За Ели Сааб красивата къща няма смисъл, ако остава празна. Неговият бейрутски дворец е замислен като място, изпълнено с хора, топлина и живот – дом, в който архитектурната памет на Бейрут продължава да съществува като част от настоящето.