Малко преди финала, провеждащата се в момента венецианска Мостра на киното, която тази година успя да концентрира в главния си конкурс немалко интересни заглавия, вече разполага с няколко възможни претенденти.

Всеки от тях се отличава с различни качества, които биха могли да му осигурят престижно място в окончателния избор на международното жури.

Първи в списъка, поне засега, е Possible Love на винаги безкомпромисния в социалните си анализи и аскетичен в авторския си почерк южнокорейски режисьор Ли Чанг-донг.

Филмът, в който една богата съпруга успява да уговори бедна жена и току-що съкратения ѝ от работа съпруг да участват в нейния документален филм, силно впечатли публиката на Лидо. Първо, заради конфликта между две семейни двойки от два напълно различни свята. Второ, заради камерата на жената, която се изживява като документален режисьор и без особени задръжки следи разказите на героите за миналото и настоящето им. И трето, защото Чанг-донг успява да покаже дълбокото отчаяние на хората, които никога не са могли и вероятно няма да могат да се отлепят от социалното дъно. Към това се добавя и типичната за режисьора екзистенциална тревожност, която при друг автор вероятно би изглеждала преувеличена или натрапена.

164-минутният филм е и единственото заглавие на фестивала с решително финансово участие на стрийминг платформата Netflix, която буквално е купила таланта на Чанг-донг, гарантирайки му творческа свобода. Сега предстои и битката за „Оскарите“. За целта филмът ще получи задължително разпространение в избрани киносалони, а от началото на ноември ще започне глобалното му онлайн разпространение. За щастие, този път големите пари са отишли при голям талант.

Dау на живеещия в емигрантство руснак Иля Хржановски е още по-дълъг, 195 минути, с антракт и беше показан на Лидо като съществена част от свръхамбициозния проект, започнал преди близо двадесет години като биография на съветския физик Лев Ландау, известен с прякора си Дау.

Още преди премиерата, но особено след нея, стана ясно, че Дау не е просто пореден филм за смазващата тоталитарна машина на бившата съветска власт. Това е почти нечовешка по амбиции и мащаб материализация на неукротимата енергия на Хржановски. Той е абсолютният владетел на прекалеността, необуздаността и безсърдечието, които според него бележат близо четирите десетилетия между 1928 и 1968, през които се проследява живота и унищожаването на един велик учен.

Т.нар. съветска среда, като бит, но най-вече като дух, е „възстановена“ като гигантска метафора на човешката параноя и унижение. Оценките за филма са толкова полярни, колкото е самият филм. Хржановски е определян ту като болезнено трагичен талант, ту като налудничав творец, обичащ най-вече себе си, но не и публиката. Заченато със скандал, киното му вече няма как да съществува извън него.

На другия полюс на разбирането за естетика се намира най-новият филм на уважавания японски режисьор Хирокадзу Корееда Look Back, представен на Лидо като игрална адаптация по едноименната манга на известния художник Тацуки Фуджимото.

Традиционен в най-добрия смисъл на думата, филмът, в който две талантливи момичета се срещат чрез рисуването си, се превърна в един от най-чистите примери за киното като форма на човешка близост. Лиричен и прецизен, той показва страстта към съзиданието откъм красивата ѝ страна. В този смисъл Хржановски и Корееда се оказаха съвършените противоположности на този фестивал.

Със стилния си и изискано аскетичен Woman Unknown единствената жена режисьор в официалния конкурс Мей ел-Туки се връща в Дания непосредствено след Втората световна война. Обвинени в сексуални връзки с германци, много жени са публично унижавани. За да избегне подобна съдба, главната героиня успява да прикрие връзката си с немски войник, да се внедри в дома на богат вдовец, който не само я приютява, но и решава да се ожени за нея.

Сериозен и прецизно изграден, филмът поставя въпроса за отношението към жените в общество, в което правилата се определят от мъжете, а тяхното нарушаване е различно за двата пола.

Към филмите, които изненадаха приятно, трябва да се добави и A Good Little Soldier на французина Стефан Бризе. Той показва лицемерието в средите на големия бизнес, където служителите се оказват не само притискани, но и лъгани от началниците си. Известният френски актьор Венсан Ланден, когото публиката е свикнала да вижда като протестиращ работник или синдикалист, тук е в ролята на корпоративен бос, упражняващ психологически натиск върху новопостъпила служителка, решила да прояви непоискана самоинициатива. В ролята е известната италианска актриса Алба Рорвахер.

И този филм показа, че когато социалният ангажимент във френското кино е налице, Мострата има интерес към него.

Както се очакваше, в самия край на феста Naza на Ювал Абрахам и Рейчъл Сор, единственият документален филм в конкурса, направи силно впечатление. В него 24 анонимни израелски военни и служители на разузнаването, със скрити лица и променени гласове, разказват за начина, по който се избират и унищожават цели в Газа.

За съдържанието на филма се знаеше, че ще бъде, меко казано, смущаващо. След премиерата на Лидо стана ясно, че и художественият резултат на това кино, което авторите с право наричат разследващо, е на много високо ниво. „Интервютата“ се провеждат на тъмно и на покриви, докато през нощта светят лампите в домовете на обикновените хора в Тел Авив. Те са си вкъщи и не очакват да бъдат бомбардирани. Слушат официалните новини, в които не всичко се казва. На този нарочно търсен визуален фон вървят свидетелства за изчислени масови убийства.

Naza получи 25-минутни овации - най-дългите досега на фестивала и се превърна в сериозен кандидат за голямата награда.

Как ли ще постъпи тазгодишното жури след като сред членовете му е Каутер Бен Хания, създателката на Гласът на Хинд Раджаб? Миналата година точно този филм превърна Венеция в място за един от най-силните политически разговори в киното и не само в него.

Павлина Желева

специално за „19 минути“