Кендъл Дженър прави първата си по-сериозна крачка към актьорството, оставяйки за момент подиума и превръщайки се в главна героиня на късометражния филм La Passeggiata.

30-годишният модел е в центъра на визуален проект, вдъхновен от италианското кино от 60-те години. Филмът е режисиран и написан от Фатима Хан и пренася прочутата италианска традиция La Passeggiata – вечерната разходка из града – в съвременен Лос Анджелис.

Дженър не просто застава пред камерата, но и разказва историята чрез гласа си. Образът ѝ преминава през различни сцени – от разходка по улиците до погребение и посещение на модно ателие. Всичко е заснето с усещане за мистерия, елегантност и онази особена атмосфера на италианското кино от миналия век.

Визията на модела също следва естетиката на епохата. В една от сцените тя се появява с ретро бельо и дълги чорапи, а в други моменти носи костюми, рокли и аксесоари, които напомнят за стила на големите италиански филмови звезди.

Но зад красивите кадри стои по-дълбока идея. Историята разглежда разликата между това да бъдеш наблюдаван и това действително да бъдеш разбран. Тема, която изглежда особено подходяща за Дженър, прекарала почти две десетилетия пред обективите на фотографи и камери.

Самата Кендъл говори откровено за живота под постоянно публично наблюдение. Според нея съвременната знаменитост почти не оставя пространство между личното и публичното. Да бъдеш разпознаван от милиони хора не означава непременно тези хора да познават истинската ти същност.

Киното отдавна привлича Дженър. Тя споделя, че още от дете е била очарована от филмите и от огромния екип, който стои зад създаването на една история. Сред любимите ѝ заглавия са Eternal Sunshine of the Spotless Mind и Magnolia, а филмовите реплики често се превръщат в част от собствените ѝ мисли.

Новият проект показва и друга страна на модела – по-интимна и замислена. Дженър признава, че славата я е научила да пази личното си пространство и че понякога търси уединение сред природата, за да почувства отново анонимността, която е почти невъзможна за човек с нейния статут.

Тя говори и за чувствителността си – качество, което според нея често остава неразбрано от публиката. За Дженър най-важният урок е човек да бъде по-мил към себе си и да си позволява повече спокойствие пред лицето на неизбежните трудности.

С La Passeggiata Кендъл Дженър прави първото си истинско потапяне в света на киното. И докато модата отдавна е нейна територия, камерата сега ѝ предлага нещо различно – възможност не просто да бъде гледана, а да разкаже собствена история.