Брад Пит отново играе Клиф Буут — холивудския каскадьор, който му донесе актьорски „Оскар“. Филмът излиза на 25 ноември.

Първоначално проектът е бил прекратен. Тарантино е смятал да го режисира като своя десети и последен филм, но после решил, че последната му работа трябва да бъде нещо напълно ново, а не продължение.

Пит започнал да мисли за Дейвид Финчър. Двамата са работили заедно по „Седем“, „Боен клуб“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“.

Пит пише на Тарантино и пита дали може да покаже сценария на Финчър. „Куентин ми даде благословията си.“

Пит и Финчър били в самолет. Пит дал сценария на Финчър и когато кацнали, той казал: „Правя го.“

Филмът не е точно продължение. По-скоро са „продължаващите приключения на…“ — като епизодичните сериали, които Тарантино е гледал като дете. Пит споменава „The Rockford Files“, „Mannix“ и „Alias Smith and Jones“.

Той разказва история от детството си. Бил гледал „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ и после „Alias Smith and Jones“. Когато разбрал от новините, че един от главните актьори е починал след самоубийство, се скрил в спалнята на баба си и плакал тихо.

„Не исках родителите ми да ме видят да плача. Срамувах се. Това не беше епохата за такива неща. Разбираш ли ме? Момчета и сълзи.“

Пит напоследък преосмисля песента „Love the One You’re With“ на Стивън Стилс. Преди я е мразел, защото я е разбирал като примиряване с нещо по-малко от желаното. Сега я разбира като призив да цениш това, което имаш — приятелите, семейството и хората, които са останали.

Понякога, когато кара и вижда хора в кафене, които се смеят и изглеждат безгрижни, той изпитва завист. Мисли за децата си. Мисли за баща си, който е сам в старата къща.

„Трудно е да го съвместиш. Но мисля, че предизвикателството е да задържиш и двете. Скръбта, ако я преживееш, оставя огромна празнина, но също така оставя дълбока красота. Болезнена красота, но красота.“

Как човек се измъква от най-тъмния момент? Пит не го вижда като „измъкване“.

„Това е да преминеш през него и да опитваш, и да опитваш, и да опитваш до изтощение, а после да опиташ отново.“

Той не иска да пренебрегва момента, в който човек се блъска в стената.

„Но един ден просто се събудих и всичко сякаш беше малко по-слънчево, а въздухът малко по-сладък. Микродози от това.“

По време на разговора Парагвай елиминира Германия с един удар. Пит трябва да приключи една мисъл. Спира да търси химикал.

„Може би гледаме на това по грешния начин. Може би трябва да започнем с това да се откажем от целия контрол — от нуждата, от убеждението как трябва да бъдат нещата или как е трябвало да бъдат.

После се опитваме да ги контролираме, да ги оформим в някаква форма, което е невъзможно.

Може би точно това е пътят към събуждането — един ден слънцето е малко по-ярко, а въздухът малко по-сладък. И това само по себе си е приемане.“