Кадрите с Дара, изведена с полицейски кордон след концерта във Варна, неизбежно повдигат един въпрос: кога популярността се превръща в специален статут?

Нека бъдем честни — една популярна певица има право на сигурност. Ако около нея са се събрали много хора, особено деца и родители, напълно нормално е полицията да помогне за безопасното ѝ извеждане. Това не означава автоматично, че Дара е поискала специално отношение или че е нарушила някакви правила.

Но самата картина кара човек да се замисли.

Полицаи около известна певица, тълпа от хора, телефони във въздуха и усещането, че един човек трябва да бъде извеждан като държавен глава. В един момент границата между необходимата охрана и демонстрацията на ВИП статут започва да изглежда доста тънка.

И тук въпросът не е конкретно към Дара. Въпросът е към обществото.

Толкова ли сме свикнали да поставяме известните над останалите, че вече приемаме за нормално публична личност да бъде извеждана с полицейски кордон, докато обикновените хора стоят отстрани и гледат?

Децата виждат тези кадри. Те виждат кой получава внимание, кой е заобиколен от полиция, кой е преследван за снимка и кой се превръща в център на огромно множество.

Това не е непременно лошо. Популярността е естествен резултат от успеха на един артист. Но когато популярността започне да се превръща в мерило за значимостта на човека, вече имаме проблем.

Защото истинският ВИП не би трябвало да бъде човекът с най-много камери около себе си. Не би трябвало да бъде този, когото полицията извежда през тълпата. И със сигурност не би трябвало да бъде този, който просто има най-много последователи.

Истинският авторитет се печели с поведение, талант, труд и отношение към хората.

Дара има своята публика и заслужава успеха си. Но нека не превръщаме популярността в нова аристокрация, в която известните автоматично стоят по-високо от всички останали.

Затова въпросът „ВИП ли е Дара?“ има и друг отговор.

Може да е ВИП за своите фенове. Но пред закона, пред обществото и пред правилата всички трябва да бъдат равни.

А полицейският кордон не бива да бъде символ на привилегия. Той трябва да бъде просто мярка за сигурност, когато ситуацията го налага.