Стандартите за мъжка красота са станали също толкова нереалистични, колкото и тези за жените. С актьори като Бари Кеоган и Райън Гослинг, които демонстрират по-пълни лица, Шарлот Крипс предполага, че вместо да посягат към филъри, за да потиснат несигурността си, мъжете трябва да поработят върху себе си отвътре.

Новината, че Бари Киоган се е „скрил от света“ заради непрекъснатото онлайн осмиване на външния му вид – и че това го кара да преосмисли бъдещето си в актьорството – е поредното напомняне, че стандартите за красота при мъжете и жените постепенно се изравняват. Някои биха казали, че е крайно време мъжете да бъдат подлагани на същия натиск относно външността си като жените. За мен обаче това е по-скоро празна победа.

След засиленото обществено внимание към промените във външния му вид – включително по-плътни устни по време на ревю на Бърбъри на Седмицата на модата в Лондон през февруари, както и по-изразена челюст и по-пълни бузи на премиерата на Остри козирки и на Оскарите – актьорът трудно понася критиките. Номинираният за „Оскар“ 33-годишен актьор, който ще изиграе Ринго Стар в биографичния филм на Сам Мендес за Бийтълс, споделя, че вълната от онлайн омраза го е накарала да се затвори в себе си и да избягва обществени места.

„Има много обиди за начина, по който изглеждам, и това вече не е просто нещо, през което всички минават“, казва актьорът от Солтбърн.

Все по-често мъже в Холивуд прибягват до филъри, и макар да не ги съдя за естетическите им избори – дори когато резултатът води до т.нар. „бузи на хамстер“ – не мога да не забележа, че актьори като Райън Гослинг започват да изглеждат все по-сходно: по-освежени, с подчертани черти и повече обем в средната част на лицето, често и с изкуствено оформени устни.

Подобно на Никол Кидман, Ан Хатауей и Гуинет Полтроу, които демонстрираха т.нар. „ново холивудско лице“, или Крис Дженър и Лорън Санчес, изглеждащи почти неразличимо, тези мъжки звезди също залагат на унифицирани естетични процедури, които сякаш подсказват: „Всички ходим при един и същ лекар.“

При мъжете ефектът често изглежда по-малко естествен – отчасти защото сме свикнали жените да прибягват до подобни процедури, и отчасти защото те обикновено избират по-умерен подход.

Например, когато Джим Кери се появи с по-подуто лице, фенове дори предположиха, че е изпратил двойник да получи награда. Дейвид Бекъм също предизвика спекулации заради „подутото“ си лице, а Саймън Коуел призна, че е прекалил с филърите. Дори синът му се смеел на снимките. Даниел Крейг също изглеждаше различно на наградите БАФТА през 2018 г., което доведе до слухове за ботокс или филъри. А дизайнерът Марк Джейкъбс открито сподели за фейслифта си в социалните мрежи.

Все повече мъже посягат към козметични процедури, за да изглеждат по-млади. Проучвания показват, че 23% от мъжете във Великобритания между 18 и 34 години са използвали ботокс, филъри или фасети – в сравнение с 21% от жените. Освен това лифтингите на лице и шия при мъжете са нараснали с 26% между 2024 и 2025 г.

Влияние оказва и т.нар. „маносфера“, където млади мъже се стремят към „looksmax“ – максимизиране на външната привлекателност – или към „mogging“, т.е. да доминират визуално над другите. Често това означава физическа промяна, за да се постигнат строги и идеализирани мъжки стандарти.

Посланието е, че по-добрата външност води до по-висок социален статус, романтичен успех и т.нар. „сексуална пазарна стойност“. Един от най-известните представители на това движение, Клавикулар (Брейдън Питърс), стига до крайности – от стероиди до хирургични намеси, дори самонараняване, за да промени външността си.

Популярно твърдение в тези среди е, че 80% от жените се привличат само от топ 20% от мъжете. За да попаднат в тази група, много мъже възприемат естетичните процедури като необходим инструмент.

Инфлуенсъри насърчават мъжете да изглеждат „перфектно“, сякаш прекарват живота си във фитнеса.

Днес стандартите за мъжка красота вече са наравно с женските. Те се оформят от фитнес културата, социалните мрежи, постоянната видимост онлайн, видеосрещите и висококачествените изображения. Но под всичко това стои дълбока несигурност – особено опасна за младите хора.

Вместо да посягат към ботокс, може би е време мъжете да се обърнат навътре към себе си – както направи Киоган, говорейки открито за трудностите си. След успеха на „Солтбърн“ той призна, че светлината на прожекторите му се струва „плашеща“ и „прекалено натоварваща“.

Натискът да изглеждаш перфектно е тежък за всеки. Но козметичните процедури могат да се превърнат в хлъзгав наклон – защото една по-изразена челюст или по-плътни устни няма да решат вътрешните проблеми, а рискът е, че никога няма да бъде „достатъчно“.

Мъжете може да са се поддали по-късно на този натиск в сравнение с жените, но може би по-добрият подход е първо да работят върху вътрешния си свят. В крайна сметка истинското щастие и самоприемане идват отвътре.

Радостина Тонева