А тирамисуто с крем и ядки от шамфъстък идва в красива чаша от стара колекция. Започваме като филм, в който първо виждате финала, а после излиза кадър, в който пише еди-колко-си време преди това. В нашия случай - около час...

На ул. Позитано срещу приключващия строеж на първия софийския Мариот от другия бряг на улицата, може да минете и дори да не забележите малката витрина и входа на ресторанта Casa dei barone. Направен в стил тратория или остерия (гостилница), той наистина е място за скъпи гости и наистина е като къща, каквото означава casa в названието. Първото, с което грабва е интериорът, направен хем като заведение, хем като салона на стара италиаска къща. Гостите наистина са посрещани, не са гледани мрачно като досадници, както в меналко софийски заведения.

После идва менюто в няколко части. Защото тук са най-добри в пастата - не знам колко вида има, но останах доста доволен от моята Дзодзоне, а за другия път си заплюх да опитам с лимон и горнодзола - една толкова италианска, толкова ароматна и толкова любима комбинация, но са много добри и в пицата. Правят и други неща. Има някакви главозамайващи салати със зеленаж и филета, които не са за постене, но определенто са за "наяждане", както се казваше навремето.

Специално внимание заслужават чиниите, в които се сервира - кръгли или елипсовидни, различни, като бабини или лелини сервизи в стара къща, някои части от които са неизвестни на ДженЗитата, които скоро може и да се върнат там, където Медичите са били преди 6 века, когато фамилията Пучи ги е учела да се хранят с нож и вилица.

Затваряме скобата, за да подчертаем, че има наливна италианска бира и бутилираа холандска, включително безалкохолна за онези, които постят. Към вината не се насочихме само, защото бяхме обедни гости на заведението.

Затваряме и кръговата композиция, за да похвалим нашия златен стандарт за оценка на италиански ресторант - тирамисуто, което наистина е впечатляващо не само заради сервирането в чаша за кафе от красив колекционен сервиз. Но и заради вкуса, разбира се. Нямаме забележки нито по съставките, нито по консистенцията.

Като съвсем накрая, водени от вечния принцип на оптимиста и ценителя на сладкия живот: "Остави си поне една мечта", за другия път ще отложим опитването на тортата Капрезе.

Борис Ангелов