Българската селекция за „Евровизия 2026“ се превърна по-скоро в поле за съмнения, отколкото в празник на музиката. Макар конкурсът официално още да не е приключил, усещането сред публика и хора от бранша е, че развоят му е предварително режисиран, а ключовите решения се взимат далеч от сцената.

В центъра на съмненията отново стои името на Саня Армутлиева и дългогодишните ѝ връзки с БНТ и музикалния бизнес. Говори се за силно влияние върху подбора на артисти, тяхната видимост, медийното представяне и дори тълкуването на регламента.

Официално националната селекция включва 15 участници, два кръга и финал, с комбинирано гласуване – зрителски вот и професионално жури. На практика обаче още в първия етап прави впечатление силното присъствие на изпълнители, свързвани с „Вирджиния Рекърдс“, както и внезапната промяна в правилата – осем финалисти вместо предварително обявените седем. Именно тази „гъвкавост“ на регламента засили подозренията за предварително подготвен сценарий.

Коментари от музикалните среди и социалните мрежи говорят за „приватизирана Евровизия“, в която едни и същи продуцентски кръгове и фирми години наред обслужват обществената телевизия чрез договори, влияние и контрол върху съдържанието. Според тези гласове, комбинираното гласуване остава по-скоро формалност, когато видимостта и PR-ът са концентрирани около ограничен кръг артисти.

Все по-често зрители споделят, че конкурсът не изглежда като равностойна национална надпревара, а като разширено промо на каталога на конкретен лейбъл – с предварително избрани фаворити и предизвестен финал.