Брижит Бардо ни напусна. Култова актриса от 60-те години на миналия век, но също така певица, активист и символ на красотата на френската жена далеч отвъд границите на Франция, очарователна „жена-дете“ с ту пламенен, ту закачлив чар – тя си отиде на 91-годишна възраст.

Брижит Бардо ни напусна. Култова актриса от 60-те години на миналия век, но също така певица, активист и символ на красотата на френската жена далеч отвъд границите на Франция, очарователна „жена-дете“ с ту пламенен, ту закачлив чар – тя си отиде на 91-годишна възраст.

Когато някой се роди в 7-стайния парижки апартамент на богато фабрикантско семейство, често презадоволеността се превръща в желание за непрестанен бунт – точно това определя и цялата съдба на Брижит Бардо. Още от малка тя се противи на баща си заради прекаленото глезене, на което подлага нея и сестра й и стриктното му придържане към католическите канони във всичко, както и на непрекъснато контролиращата си майка. Освен телесни наказания, те карат момичетата си да им говорят „на Ви” дори у дома. Тя е против каквото и да било, получено от тях, включително тъмно кестенявата си коса и затова се превръща в иконична блондинка, когато вече сама може да решава.

Единственото й спасение в началото на тийнейджърството е балетът. Тя непрекъснато танцува вкъщи под съпровода на грамофона – фонографа на семейството, едва издържа през 1949 г., малко преди да е навършила 15, да бъде записана в парижката консерватория в танцовия клас на Борис Князев.

Същата година тя прави първата си революция – на скандално ниска за онова време възраст, става манекенка, при това е висока само 166 см. Само половин година след старта на тази своя кариера, при това точно в Деня на жената – 8 март 1950 г., изгрява на корицата на списание Ел.

Не минава много време и на Брижит е предложена нейната първа роля. Кастингът за филма Les Lauriers я среща с мъж, който ще стане не само неин любовник, но също така и режисьорът, който години по-късно ще я направи световен секссимвол на киното – Роже Вадим.

Едва понесли „срама” от своите едробуржоазни приятели заради манекенската й работа, родителите на Бардо се опитват да я спрат да става актриса и да я разделят от Роже, като я изпратят да учи в Англия. Брижит обаче е непреклонна и успява да се наложи над фамилията. Поема само едно обещание – да не се жени за режисьора. Тя го изпънява, докато не е навършила 18 и няма правото сама да решава съдбата си. Но веднъж минал рождения ден на пълнолетието, веднага го прави, а междувременно за втори път попада на корицата на Ел.

Двамата са щастливи в началото, но бракът им е прекратен официално през 1957 г., след като през 1956 г. Роже снима в нейна чест филма И Бог създаде жената, който я прави световна звезда. На снимачния терен тя среща Жан Луи Трентинян, който е втората й голяма любов.

Въпреки развода, двамата остават приятели, като дори работят заедно като във филма Crazy For Love, за който Брижит взема хонорар от 200 000 франка, днес $5 200.

Без да е призната за голяма актриса, тя вече е известна красавица и дори снима първата си холивудска продукция, редом със самия мъжки секссимвол на епохата Кърк Дъглас - Act of Love.

Междувременно пресата не спира да се занимава с нея. Още през 1952, само на 18, именно Брижит първа в Европа се снима с бикини – бански в две части. Демонстрира ги не само по списанията, но и на фестивала в Кан. По онова време това е истински скандал във все още твърде подвластната на католическите норми за приличие стара Франция. Ролята й в И Бог създаде жената само подсилва имиджа й на красива бунтарка и символ на новото време, което ще запали много по-късно Студентската революция, променила тази страна веднъж завинаги, наложила нови и много по-свободни форми на поведение и на култура във всички области.

На Брижит са приписвани поне 100 любовници – жени и мъже, а тя никога не е отричала това, като винаги е казвала, че не следи точната бройка, но наистина е голяма.

Нейният емоционален живот започва с любовния триъгълник между актрисата, съпруга й Роже Вадим и изпълнителя на другата главна роля в И Бог създаде жената Жан Луи Трентинян, което на всичко отгоре е и допълнителна реклама за филма. За всички тях обаче е горямо изпитание. Без да е уточнявала, вероятно от онова време датира един от 4-те опита за самоубийство, които е правила по собствените й думи.

Мъжът на звездата признава: „Знаех си какво ще стане между тях, но за филма ми трябваше точно тя – жена с чувство за авантюри, с радост от живота, със сексуално любопитство”.

Втората връзка на Брижит не е така нежна и добра като първата, Жан Луи често отстъства, тя също не му е докрай вярна, особено докато е войник. През 1958 г. са разделени официално.

Причината е нейната афера с поредния прочут мъж – легендарния днес, но тогава все още млад певец Жилбер Беко. Брижит признава, че се е почувствала омагьосана от него от пръв поглед.

Проблемът е огромният интерес на пресата да рови в техните отношения, което вреди на имиджа на Жилбер, основан дотогава на семейните ценности – все още твърде важни в консервативна Франция от онази епоха. Заради кариерата, той зарязва любовта.

Брижит се опитва да избяга от всички и от всичко в Италия, но се изповядва, че човек „няма как да се спаси от болката на разделята след толкова велико щастие”.

Трябват й месеци, за да започне нова връзка – този път с актьора Жак Шарие, с когото дори минава под венчило през 1959 г. Тя даже забременява от него, което вместо да сплоти, разделя двойката – тя не желае да има дете:

„Гледах в огледалото моя плосък корем като скъп приятел, на който не бих искала да причиня опаковането в ковчег”.