Тайната на всяка хубава френска пекарна започва на метри от нея, когато човек усети аромата, на който просто не може да устои - дори почти да не яде тестени храни, като мен. Та така в петъчния предобед, когато слънцето едва се прокрадваше през облаците след дъжда, ускорил крачка да правя интервюта със световно известните гости на Синелибри Тони Сервилло и Силви Вартан, минах покрай Pura Vita и реших - сега ще устоя, но на връщане ще се предам на изкушението - съвсем по метода на Оскар Уайлд.

Речено - сторено, както се казва в приказките. В ранния слънчев вече следобед се озовах там, където мислите ме водеха от два часа. В мини дворчето с мини маси и мини столове хората хапваха ахуещите храни от заведението, чието име в превод звучи като "чист живот". А аз със съжаление съзрях, че не е останало кой знае какво, въпреки че момичетата зад щанда непрекъснато вадят новоизпечени тави от видното от входа помещение, където всичко се приготовлява. Нямах много време и реших да взема кроасан - златен стандарт за всяка френска, белгийска - както претендира тази, или българска пекарна. Нямаше прост, както му казват франсетата, та взех с шунка.

Между брьоша с шоколад и плетеницата, която се оказа с ванилов крем или, както го знаят почитателите на Италия crema pasticera, избрах второто и никак не съжалявам.

Първо клиентът е доста доволен от цената - наистина добра, а после и от доброто качество на нещата, приготвени в пекарната. Освен, че и по размер са доста големи за софийските стандарти, и по вкус са сред най-добрите в града. Никакви забележки.

Следващия път ще се върнем за хляб с квас - има и традиционен, и от лимец - старото жито от античността, на което все още толкова държат сицилианците например, много преди д-р Емилова и другите гурута на здравословното хранене да създадат икононичния образ на това ретро и едновременно тренди зърно.

Борис Ангелов