Какво измъчва Джордж Клуни?

Той има всичко – бляскава кариера, невероятна съпруга, две деца, пари, слава и дори още коса. И все пак, нещо го тревожи. В интервю от вилата му на езерото Комо, 64-годишният актьор признава: „Не съм щастлив с остаряването. Мозъкът ми се заключва понякога, колкото и авокадо да ям.“ След три месеца на сцена с пиесата Good Night, and Good Luck, Клуни казва, че отново е почувствал страх – онзи здравословен артистичен страх, който те поддържа жив.

В разговорите си е забавен, земен и изненадващо практичен. „Аз съм ужасно сръчен. Вчера оправих кафе машината, въпреки етикета ‘не отваряй’.“ Той кара трактора си, ремонтира басейна, боядисва оградата заедно с близнаците Ела и Александър. „Важно е да знаят как да оцелеят,“ казва той, а гласът му омеква, когато говори за семейството и за фермата им във Франция, далеч от Холивуд и папараците.

Със съпругата си Амал отглеждат децата „по истински начин“ – без таблети, с вечери на масата и живот сред природата. „Не искам те да бъдат просто ‘децата на известни родители’.“ Той си спомня как като млад е продавал застраховки от врата на врата и спал в гардероб, докато е преследвал мечтата за актьорство. „Бях разорен 15 години – затова мога да поправя всичко, дори вентилаторен ремък от чорапогащи.“

Говори и за болката – буквално. След травма по време на снимките на Syriana живее с хронична болка в гърба. „Научих се да пренастроя какво значи болка. Това е траур по онова, което си бил.“ Тази философия на приемане се усеща и в новия му филм Jay Kelly, където играе остаряващ актьор, объркан от собствената си слава.

Клуни остава остроумен и самоироничен. „Ако бях станал известен на 21, щях да си стрелям крек в челото,“ шегува се. Но зад смеха личи мъж, който усеща времето. „Може би загубата на скока е знак за остаряване,“ казва, след като признава, че вече не може да забие кош. И все пак, животът му край Комо звучи като сбъдната мечта – смях, вино, семейство и онази тиха мъдрост, че щастието често е в най-простото.

Esquire