В 2025 г. думата „cool“ е толкова щедро използвана от модните журналисти, че почти е изгубила значението си. Често върви редом с клишета като „шик“, „вечен“ и „елегантен“, употребявани като синоними на „поддържан“. Това обаче не означава, че някой не може да бъде наистина cool, шик или елегантен – просто малцина наистина изпълват смисъла на тези определения. Шаде Аду е сред тях.

Родена като Хелън Фолашаде, преди да стане Шаде – певицата и водещ вокал на едноименната си група – тя е работила като модел на свободна практика и студент по моден дизайн в Central Saint Martins (тогава известен като Saint Martins’ School of Art). Несъмнено тази основа е помогнала за визуалния език, който изгражда на сцената през 80-те и 90-те години. Нейна запазена марка стават големите халки – сребърни или златни, достигащи до челюстта, и яркото червено червило, в комбинация със зализана назад коса.

Останалото се мени – но винаги в рамките на минималистични, изчистени силуети. Широката бяла риза е нейна класика, както и дънките Levi’s и високите панталони с широк колан. В горните части на облеклото обаче си позволява закачливост: гол гръб, паднали рамене, точки с изкуствена кожа. Дори когато избира по-дръзки тоалети, драмата остава премерена – като обсипания с камъни костюм от турнето Love Deluxe през 1993 г. или култовото късо сако на Jean Paul Gaultier от 1985 г., към което тя се връща отново и отново.

Тайната на Шаде е, че умее да дестилира максимализма на 80-те до нещо лично и носимо. Тя не взима тюла и огромните рамене, а самочувствието на епохата. Смесва го със собствения си дух – сдържан, почти котешки блясък – и създава идентичност, която е само нейна. Няма визия на Шаде, която да не можем да си представим върху жена и днес – а много от тях изглеждат толкова съвременни, че е ясно, че дизайнерите продължават да черпят вдъхновение от нея.

А това не е ли върховното определение за cool?