„Идва Раиса Горбачова на рожден ден и гледам – току прибере по някое бонбонче в дамската си чанта. Нали съм си пряма, питам я защо не вземе цялата купа Миша на Север (съвсем обикновени съветски), а тя отвръща: „Ох, Михаил Сергеевич толкова ги обича”.

Горбачов беше чудесен човек. Веднъж ми звъни телефонът вкъщи. Гласът отсреща казва: „Ще говорите с Михаил Сергеевич Горбачов”. А аз: „Стига майтапи, кой се обажда”. Докато го изричам, чува се прищракване и наистина – гласът на Горбачов. Казва ми: „Може да ви се стори странна моята молба, но имате ли време да минете през мен. Предстои ми важна дискусия с хората и аз цял живот се уча от вас как да общувам с публика. Ще ви помоля да ми дадете някой съвет, да ви питам това-онова”.

Приех, разбира се, аз нямам, получава ми се само. Обясних му някои трикове, чисто артистични, които правя. Добре му мина дискусията, гледах го. Даде ми с последния си указ последното звание „народен артист на Съветския съюз. Искаше спокоен живот за хората, но не му се получи”, разказва Алла Пугачова в програмното си интервю за Е. Гордеева.

„Елцин беше класен мъжага. Имаше мъжеството да се покае. Срещали сме се много пъти, но веднъж му бяхме на гости с Игор Крутой и така се напихме....”, допълва тя за първия руски президент.

И продължава искрено и лично за следващия:

„Путин не е глупав човек. Говореше правилни неща. Каквото аз мислех. Но нещо му стана. В шок съм. Агитирала съм за него, освен, че съм гласувала за него. Не мога да повярвам какво се случи. Започнах да разбирам, че има промяна, когато веднъж ме накара да го чакам 3 часа, за да ми връчи орден.

Сега ми е жал и за Украйна, и за това, което става в нашата страна. Прекратявайте това! Всичко ще свърши. Всичко ще бъде нормално един ден. Но няма да върнем хората”, зове певицата!

Не съм избягала от Русия, тръгнах си. Без друго трябваше да ходя на преглед за много сериозен медицински проблем, който имах насрочен в Израел. Максим беше в друга държава. Когато започна войната и всичко, взех тези 30 000 долара, които имахме в наличност и така започнаха скитанията.

Сега сме във Вила Марта в Юрмала, недалеч от Рига. Живеем под наем. Хубаво ми е да чета къде имаме палати, но нямаме. Само Замъка в село Кал „под Москва”.

Преди да тръгна ме повика Кириенко (експремиер точно преди Путин и първи зам.-шеф на неговата администрация, сиреч – дясна ръка на президента). Понзнаваме се отдавна със Серьожа, говорихме откровено. Каза ми, че съпругът ми Макс ще бъде обявен за чуждестранен агент, а мен не ме заплашва нищо. Което стана точно след 2 дни. Накрая го прегърнах с ясното съзнание, че го виждам за последен път.

На тези, които казват, че съм предала Родината, ще кажа, че Родината ме предаде. Но не и епохата, поколенията мои поклонници.

ТОЛКОВА РАНИ Е ПРЕТЪРПЯЛА ДУШАТА МИ, ЧЕ СЪМ ПРАКТИЧЕСКИ НЕУЯЗВИМА!”.

Борис Ангелов