Той се бори винаги усмихнат, независимо дали с учителя си Минотавъра Ногуейра, на азиатския шампионат, който печели или със своите възпитаници. Фарук Боймуродов не е само майстор на BJJ, но е психолог и философ, а децата и тийнейджърите, които се събират още час преди тренировка, за да си поговорят в барчето пред залата в 55 Spirit Sport Club до операта в Душанбе се ръкуват помежду си и с нас, хващайки двете ръце с лек поклон в знак на уважение.

„Като малък бях слабичък и мама ме прати на кикбокс, минах през бокса и в 8-и клас се установих на свободна борба и джудо, където имах доста строг треньор от старата съветска школа.

След 11-и клас с моя брат (братовчед му Камил, с когото израстват заедно и е другият голям шампион на Таджикистан в BJJ и grappling, носител на пояса на добре познатата и у нас NAGA) бяхме изпратени от семейството да учим в ОАЕ и там първо имахме руски треньор в Аджман, а после бяхме в Шарджа при Омар Абдулрашидов, който много ни помогна в спорта.

Попаднахме в Академията Ногуейра, където вече имахме шанса да учим и да се борим с двамата братя, но и с Бучеча, Спери. Работихме и с Рафаел Хауберт. Играхме в доста турнири и решихме да пренесем BJJ и граплинга в Таджикистан. Завършихме университета в Дубай и след 7 години в ОАЕ се върнахме в родината. В началото федерацията не ни разбираше. Даже ни накисна за нарушения, каквито нямаме, за да ни отнемат от международната правата за 2 години, а това беше защото от самото начало биехме фиктивните им черни колани, където ги хванем на състезание.

Вместо катастрофа, това се оказа шанс, тъй като започнахме да преподаваме. Така си разделихме нещата – аз поех децата и тийнеуджърите, а брат ми ги развиваше вече като младежи. Сега вече имаме световни шампиони сред въпитаниците си”.

Едното от момчетата точно се е завърнало с титла от световния шампионат, а другите са взели десетина медала, повечето златни от републиканския, като получавам покана от планетарния първенец за плов (националното ястие с основа ориз и добавки от месо и зеленчуци). Фарук е научил своите възпитаници регулярно да излизат заедно и да ядат плов, понякога и с бащите си, за да се чувстват като семейство не само в залата, но и извън нея.

„Тръгнахме с преподаване в една зала, сега го правим в 7 само в Душанбе. Стигнахме дотам мой и негов ученик да се срещат на финал на световно първенство.

Имаме свой TEAM BOYMURODOV, а аз направих и моя академия FBBJJ. Салоните, с които работим имат признанието като UFC gym и специално DOROB Gym е доказано световно ниво и сме благодарни на Дилшод Джураев и 55 Group”.

За Фарук BJJ Е НАЙ-ДОБРОТО САМОЛЕЧЕНИЕ СРЕЩУ ДЕПРЕСИЯ, заличава границите между богати и бедни, прекрасен дигитален детокс е, учи на уважение. Запознава ме с един от възпитаниците си, който е ням, но е възприеман отлично от колектива.

Кара други двама тийнейджъри да ми покажат как за 2 години от шишковци с този спорт са станали с изваяни тела, Освен че са вече шампиони по граплинг. Промяната наистина е смайваща, а той е горд, че помага на младите хора да се справят с ужасяващия проблем със затлъстяването при децата, който е и наш, а и глобален.

Вредата от постоянното живеене със смарт устройствата за Фарук е болна тема, защото той е убеден, че освен всички други вреди, те са ПАГУБНИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ТАЛАНТИТЕ НА ДЕЦАТА, СЪЩО ТАКА ЗА СОЦИАЛИЗАЦИЯТА ИМ, ЗА ВРЪЗКИТЕ С РОДИТЕЛИТЕ.

„Да, на децата принципно не им достига внимание в епоха на раздели. Ние се опитваме да им даваме правилния път. BJJ за много е нещо като чудодейна таблетка. СПОРТЪТ НЕ Е САМО СПОРТ – ТОЙ Е И КУЛТУРА, И ОБРАЗОВАНИЕ (всяка събота той проверява бележниците за оценки и поведение на момчетата, като неговият собствен син, който тренира в залата, не получава никакво специално отношение).

BJJ може да се сравни с шахмат, но освен да развива ума, нашето изкуство развива и цялото тяло без диспропорции, защото го натоварва цялото”.

Фарук вижда позитивна промяна в отношението към спорта в Таджикистан, която според него в немалка степен се дължи и на кмета на Душанбе и вероятен бъдещ президент Рустам Емоимали Рахмон, който има и специално отношение към бойните спортове и им помага.

Таджикистан утре, на бившия ни национален празник 9 септември, става на 34 г. – празнува своята независимост от СССР. Вижте разказа ни за тази екзотична страна, гарниран с много снимки на този ден

Борис Ангелов