"Виж, виж, 10 милиарда евро се ръкуват", в случая Прада поздравяваше не помня кой супербогаташ - с такива и подобни възклицания Румен Михайлов, дългогодишен кореспондент в Милано - тогава на Монитор, двамата навлизахме на може би най-големия галантен празник, на който съм присъствал. Мазерати представяше новото си тогава Куатропорте, а италианският бизнес вестник Il Sole 24 ore откриваше новата си сграда. Така че само тогавашният премиер Силвио Берлускони отсъстваше измежду всички милиардери в страната от тържеството. Огромните прострорни салони бяха подредени с отрупани, но изискано, ястия и напитки, а Мазерати събираше вниманието в двора.

В един момент забелязах, че Армани и сам, встрани от всички, застанал едничък до колата. И веднага реших да атакувам. Представих се, започнахме разговор, той доста охотно ми отговаряше на въпросите, които му задавах с ясното съзнание, че това не е място за правене на интервюта и че той прави супер изключение за мен. Баше приятен разговор, който можеше да върви много дълго.

В един момент, като Радецки от стихотворението, Румен Михайлов пристигна "със гръм" със задължителното за стила си Борсалино и уверената си и категорична походка. Видял ни как беседваме, той се приближи бързо към нас и го зашемети с фразата: "Господин Армани, Вие знаете ли, че при Вас работи едно момиче, което е дъщеря на цяла България".

Той, естествено, не знаеше за какво иде реч. И Румен обясни, че по-рано, когато посещавахме ревюто му, близо до залата аз видях моята съучилищничка от Италианския лицей и дъщеря на първия човек, изкачил Еверест без кислородна маска Христо Проданов. Историята му беше разказана толкова бурно на краля на италианската мода - Re Giorgio, както го нариаше Румен, че само две-три минути трябваха на ирландския вицепрезидент по комуникациите на Армани да пристигне по спешност в разширяващата си наша компания. Той си записваше това, докато с Румен се оттегляха. Ние останахме още малко да говорим с Армани.

Основното от многото неща, които ми каза беше, че вече няма възрасти и поколения: "Аз съм на 70 и съм млад". Така че всеки трябва да мисли, да носи и да отстоява каквото той реши, да бъде свободен в избора си за всичко. Бях 20-и- няколко - годишно хлапе и му повярвах, запомних думите му, осмислих ги и следвам примера.

Месеци по-късно получих предложение да направя официано голямо интервю с него по повод неговия магазин в София, който предстоеше да се открие и в което - знаейки отношението му към футболистите, бях го питал дали не би взел и нашия Бербатов за лице. Той беше отговорил уклониво, но това беше изпълнило с надежда нашата звезда и пиарката на Димитър - Диди.

След това винаги получавах покани за събитията на Армани - грижата имаше ирландският вицепрезидент, даже за откриването на неговото Нобу в Милано. Бяха избрали забавна формула за партито - храната от топ ресторанта в японски стил беше безплатна за гостите, а всяко пиене - по 10 евро.

Помня и последния път. Пак има футболна нишка. През 2009 г. бях на мъжката модна седмица в Милано и с удоволствие присъствах на ревюто на Краля. Беше много забавно, тъй като специалния поканен гост - дизайнерите винаги канят някоя или няколко суперзвезди за първия ред на шоутата си, беше Дейвид Бекъм. И у нас, и в Италия мнозина го смятаха за залязла звезда по онова време. Но дори само влизането му беше посрещнато с такъв ажиотаж, особено от страна на фотографите, че веднага се доказа - англичанинът изобщо не беше извън класациите. Видях къде ще го настанят, застанах тоно до мястото и той нямаше как да не ми обърне внимание. Заприказвахме се и се наложи охраната специално да ни помоли да седнем, като ме и настаниха до него отпред, за да не прекъсваме разговора.

Това време никога няма да се върне. Както и поредният велик човек, когото загубихме. С него скоро ще си отиде и неговата многомилиардна империя за мода, козметика, хотели, обзавеждане и т.н. Племенницата му Роберта, с която пък се запознахме, чакайки дълго и после пътувайки в един 15-местен самолет без класи от Милано до Ница, ще се опита да подхранва легендата, но едва ли ще успее да задържи огромния успех.

Доста късно дошъл при Армани - той пробива в доста зряла възраст, не е дете-чудо като повечето си колеги.

За мен спомените, свързани с него, ще останат завинаги. Ще бъда благодарен за уроците, които ми даде.

А това на илюстрацията е снимката от последното ревю, на което той присъства, май и последната му известна изобщо. С неговия наследник в дизайна.

Борис Ангелов