Когато чуем името Dolce & Gabbana, асоциациите неизменно ни отвеждат към Средиземноморието, към чувствената женственост и към онзи уникален баланс между класика и провокация. И ако има един елемент, който безспорно се е превърнал в символ на марката, това е дантелата.

Сицилия винаги е била отправна точка за Доменико Долче и Стефано Габана – черното було на италианската вдовица, еротичната загадъчност на жената, която умее да изкушава с поглед, но и с финес. Именно дантелата носи този двоен код – на невинност и грях, на тайнство и изкушение. Още в първите си колекции двамата дизайнери показват, че за тях тя не е просто декоративен детайл, а език на съблазънта. Дантелата е вкоренена в културния код на Италия, но преведена на глобален език чрез рокли, корсети, бельо, пелерини и дори аксесоари.

Списъкът на музите на Dolce & Gabbana е като галерия на съвременната женственост. Моника Белучи е вечното олицетворение на италианската дива, в черна дантелена рокля, с червено червило и коса на вълни – кадър, който вече е част от визуалната памет на модата. Ирина Шейк е модерната амазонка, която превежда дантелата на езика на XXI век – смела, независима, дръзка. А нашата Ни Ло показва, че чувствеността на дантелата е универсална и може да бъде също толкова магнетична и в българския културен контекст.

В свят, в който модата непрекъснато се мени, дантелата е вечен код. За Dolce & Gabbana тя не е ретро-детайл, а мост между миналото и настоящето. Едновременно символизира женственост и сила – показва тялото, но и го скрива; оставя пространство за въображението, а същевременно заявява присъствие. Това е и причината дантелата да остане запазената марка на бранда – защото тя носи ДНК-то на Dolce & Gabbana: драматичност, романтика и чувствена провокация, в един безкрайно италиански стил.