Срещнах някъде из нета, че някой си, даже не погледнах кой е печелившият, определил Щастливеца за най-добър ресторант то ли в София, то ли в България. Понеже съм ходил 3 - 4 пъти в рамките на десетилетие и впечатленията ми никак не са ласкави - потънали в олио манджици, байгънясали десерти, салати с домати "с колците" - онези бели върви, издаващи ГМО, от прИмоциите на хипрермаркетите, реших да видя какво пък толкова ще да се е променило, та да се е харесало на оценителя. Все пак и ние имаме не само рубрика за заведения и то вече на четвърт век, но и раздаваме Българските туристически награди в партньорство с Министерството на туризма от 7 години.

Още от пръв поглед - нали "по дрехите посрещат", разбрах, че положението е "надежда всяка тука оставете". Леко кичозният интериор не е променен от десетилетие. Даже в това може да има хармония - нарича се "бон кич". Тук обаче е друго. Нещо, което става за чаршията в Търново, не пасва в сърцето на София и няма как да се получи, колкото и да настоява някой. Прост факт!

Но имах блян, че "по ума изпращат", т.е. са променили поне малко менюто и начина на готвене и обслужване от последния път, струва ми се преди около 2 години, когато поради приятелска покана, не по лично желание, посетих това място.

Ето как се развиха нещата:

Попаднахме с дамата, с която бях, в празен ресторант, а масите са бая в своеобразния възголям салон. Но ни зададоха любимия в такива случаи в нашите заведения въпрос: "Имате ли резервация". Отговорихме учтиво, че нямаме, на което получихме презрителни погледи и още по-презрително разрешение да седнем "където искаме". Едва понечили да заемем една маса, веднага бяхме спрени, понеже точно там не можело. На друга столовете - 4, били твърде много за нас двамата, на трета - други съображения. И така "където искаме" се сведе до маса, която не искаме.

Дамата предложи да се качим на горния етаж, също празен. Където намерихме маса.

Презрителното отношение на персонала обаче продължи. Този път "горният" колектив дори не обърна внимание, че сме седнали. Едно известно време не ни виждаше. После ни хвърли менюта с нервно очакване да поръчаме на секундата, само след един бегъл хвърлен поглед.

Реших да не рискувам, вече опитвал по-сложните гозби, та заложих на нещо лесно и лятно като яйца по панагюрски. Човек си мисли, че те поне не могат да се сбъркат, а и като е дошъл първи за обяд, ще станат бързо и лесно.

Не дойдоха бързо, затова пък бяха студени, като че извадени от хладилника, останали от друг някой ден и гост. Ефектът на това толкова приятно българско ястие е в съчетанието на топлите, да не кажем горещи при сервиране яйца с хладното кисело мляко, което укротява тяхната температура.

Не и в "най-добрия ресторант". В него се сервира само студено. Като отмъщение.

Майтапът настрана, Щастливецът сигурно е ирония като название на това място.

Борис Ангелов