2 часа и половина щастие или най-добре прекараното време през седмицата! Един супер зареждащ, супер бърз, супер мъжки, супер човешки, супер сниман филм. Това е премиерният F1 на Брад Пит, който изпълнява перфектно глваната роля, като слага вечно сравнявания с него Робърт Редфорд, Стив Макуин и Пол Нюман в джоба си, а е и съпродуцент на зрелището, заедно с последната легенда на Формула 1 Люис Хамилтън.

Вероятно тези двамата са имали хиляди начини да изхарчат стотиците си милиони и да си донесат печалба, но кефа, който са си доставили с F1 е мега, защото го споделят с нас. И връщат лентата като дух към златните времена на този спорт - 90-те години, времената на Прост и Сена, на Менсъл и Шумахер, с вярата си, че най-доброто предстои, разтваряйки го в този луд, луд и толкова объркан съвременен свят. Където щуракът Сони - героят на Брад, с неговия здрав мъжки смисъл, изглежда като хаос, смут и лудост, а то е просто смелост, мъжество и мъдрост с опита.

Гледайки филма разбрах репликата му към Том Круз, че бил много сладък, но няма нужда човек да показва задника си от самолет. Брад лети - това са един от яките моменти във филма и като разказ, и като кино, и като екшън, просто хей така. Играе без да играе, което Ален Делон казваше, че е тайната на този занаят. И превръща този филм в един от малкото, които ще останат като класика от нашето време на свръхпроизводство на клишета. А Асен Блатечки, който не го смята за актьор, най-добре да поплаче тихо в ъгъла с цигара, че без нея - както казваше Ласкин - няма какво да играе.

Аплодисменти и за испанския супер пич Хавиер Бардем с линията за приятелството - съперничество, което може да струва и живота, но то е, "защото е имало защо", както се казва в един легендарен грузински тост.

Повече няма да разказваме, защото вие просто ще гледате този филм и ще се заредите също като нас

Борис Ангелов