Кулнираното ни пътешествие в Тоскана през последните два уикенда завършва там, откъдето всичко започна. Тъй като прекият полет от София каца в Пиза, този неголям и много симпатичен, особено на прага на лятото град е добре да получи специално внимание, извън прочутата му Кула - символ номер едно на цяла Италия. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

Понеже човек вижда първо нея и после се отдава на отмора в 90-хилядното селище, най-удобно е наснимал се и нагледал се на наклоненото строително чудо, да поеме надолу по улица Света Мария. Върволица от кафенета, ресторанти и рестобарове са накацали по нея, но повечето са от типа на притоплящите полуфабрикати туристически капани.

Има обаче един - наречен именно на Кулата на Пиза - Ла Торре, както е италианското название, където човек може да опита перфектна мини Фиорентина от 350 грама и да пие чаша вино към нея за 21 евро, което - естествено е невъзможно да получи в София и за доста повече пари, особено пък в комплект с гарнитурата от истински, а не бланширани картофи.

Ако Кулата не е вашето място, имате две опции. Едната е да продължите по улицата надолу и да свърнете вляво след интересен тайландски ресторант. По тясната пряка ще видите привлекателна малка римска тратория и ще ви изведе на прекрасен площад с много заведения - барове и ресторанти. Най-оригинален от тях е Прасетата, където сервират типично тоскански ястия от едно време - представяне на домашната храна на този месарски край. Точно до него има перфектен италиански, а на другия край на пиацата - нелош кубински бар.

Минали покрай него, улицата отново се стеснява, за да ви изведе на глуха пряка, водеща към най-Слепилия витрината си с лепенки ресторант Кавалиери. Ще преброите точно 17 знака Мишлен от различни години. Малка проверка обаче поставя съмнение върху тази иначе щедро анонсирана слава. Заведението е пълно с местни, така че орденоносец на Мишлен или не, можете спокойно да седнете и да поръчате.

Вариант 2 е да свиете наляво още при градинката с първата пряка на улица Света Мария. След броени метри ще се окажете пред най-хубавия ресторант на пиза Вазари. Той е месарски - изкушават с всякакви меса - и местни, и най-фино японско вагю. В Италия обаче винаги най-добре е да се избира простото, защото обикновено е най-вкусно. Водени от тази максима взехме паста с див глиган, кестени и маслини, която е неповторима, а месото в нея е повече, отколкото биха ви сложили в порция само с него в наш ресторант. Друга паста, която заслужава доверие е богато покритата с трюфели - истинско гастрономическо удоволствие. Домашното тирамису, чийто крем е побран в шоколадов цилиндър и е украсено на върха с полско цвете е друг връх. Всичко в менюто е по-евтино, отколокото в среден добър софийски ресторант.

Пък италианците са с евро, а ние не сме.

Значи не от еврото ни идва скъпотията. От нас си е.

Хапнали добре във Вазари, поемаме към централния площад на стария град с удивително красиви университетски здания, докерорани по тоскански, който през уикенда става базар на занаятите и антикварите. По мъничка и също пешеходна пряка стигате до малък площад, на който няколко бара са събрали масите си и вечер младите хора пият и се смеят по много, както италианците обичат да правят.

Пряката върти до централната улица на стария град. През моста и покрай кулопообно здание излизате на главната улица на новия град - отвъд прочутата река Арно, сечаща и Пиза по пътя си към морето, не само близката Флоренция.

На тази пешеходна артерия са евтините и средните международни и национални брандове. В края на улицата вдясно е модерната забележителност на Пиза - изрисуваната от Кийт Харинг стена с неговите своеобразни човечета и чистите му цветове.

Нагоре пък е частта от центъра с монументалността на епохата на Мусолини, когато е правена. Тя води към гарата на Пиза. От нея можете да се свържете и с летището - неголямо и много удобно, съвсем в рамките на града, и с другите градове в Тоскана с новите, бързи, чисти и удобни влакове на региона, подменени от последното ни посещение преди няколко години.

Полетът обратно до София трае час и половина и сякаш минава на един дъх.

Борис Ангелов

Пиза - София