"Защо да ходите до Флоренция, след като вече сте били. Прелестта на Тоскана е в Лука"! Така служителят на рецепцията на един хотел в друг италиански град ме посъветва за продължаване на пътешествието ми из централна Италия. Бях шокиран, защото Флоренция, за която ще пишем съвсем скоро тези дни за пропадането на нейните славни модисти и оцеляването на великата й пържола Фиорентина, е може би най-магичният град на Ботуша. Все пак, по съвета на моя близка, която казва, че човек винаги трябва да си оставя поне една мечта, записах това желание в списъка на бляновете в главата си.

Веднага, щом прочетох, че се открива пряка самолетна линия до Пиза - и за нея ще четете тези дни, понеже тя не е само Кула, реших, че е дошъл моментът да се пътува до Лука. Речено - сторено. Лука е само на двадесетина километра от Пиза, а на всеки 20 минути или половин час има прекрасен нов влак - климатизиран и доста бърз, между двата града.

Бях се посъветвал с приятели, които вече са били в Лука, какво да правя там и получих отговор, че разходката из градчето е час-два, а ако човек седне и да обядва или да вечеря - според пристигането - ще се проточи до половин ден.

Оказа се, че градчето всъщност би било в Топ 10 по население в България със своите 90 000 жители, съвсем малко под броя на хората в Пиза.

Покрай старите крепостни стени, между които е побран центърът, има линеен парк - прекрасен и зелен. Някъде в средата има порта, под която заедно влизат и излизат коли и хора.

Навлизате по няколко успоредни улици към първия от площадите на Лука, който - доста странно за Италия - носи името Наполеон. Защо странно ли? Защото е все едно в България да кръстим нещо на османски султан.

Все едно, от едната страна на пиацата е импозантното здание на местната полиция и администрация - красиво по италиански, но изненадващо по големината си спрямо населеното място. В средата на площада има артбазар в подкрепа на местните занаятчии - Тоскана е световноизвестна особено с бижутерството, кожарствто, направата на дървени играчки и изработката на фини тъкани от 10 века.

От двете незаети страни на площада има редове със заведения. За съжаление, повечето от тях са от по-новия тип капани за туристи, където притоплят полуфабрикати от Карфур и ЛИДЛ. Но последният от рестобаровете срещу администрацията и по посока на катедралния площад е откритие. Пицата с четири сирена е по-добра, отколкото в двете най-легендарни пицерии на Неапол, където тази храна е родена - Сорбилло и Да Микеле - твърдя го от личен опит.

Продължавайки напред покрай катедралния площад и старата търговка улица, свивате в дясно и трябва да минете през един от двата тунела, за да се озовете при основната забележителност на Лука. Нейният прославен по цял свят овален площад, затворен от всички страни със здания. Той е наследникът на римския амфитеатър и е наистина уникален.

На партера на всяка от тесните 2-3 - етажни сгради има заведение. Всичките са различни и всичките са като едно и също. Менютата и цените са идентични. А типът е от вече отбелязания по-горе - туристически капани, снабдени с полуфабрикати от хипермаркетите, в чиито кухни работят предимно мургави мигранти - индо- или афро-. Затова пък можете да пиете следобен Аперол за 3 евро, което в София няма как да стане. Туристите кой знае защо са луди по него в страната, която изнася най-много вино в света и особено пък в региона Тоскана, който се слави с най-добрите от тях и в света.

Човек обаче не се товари с такива мисли, само отбелязва фактите, докато се наслаждава на наистина прекрасната Лука на прага между пролетта и лятото, която цъфти, ухае на жасмини и липи. Идеалното място за dolce far niente - човек просто си седи или се разхожда и душата му пее. И снима ли снима - като нашия кон, който влиза в бар на снимката. ВИЖ ОЩЕ ТУК!

Борис Ангелов

Лука - София