Голямата награда на журито в Кан 2024 бе връчена на първия индийски филм, селектиран в официалния конкурс в последните три десетилетия – „Всичко, което си представяме в светлина“ на режисьорката Паял Кападия. Тази интимна и трогателна драматична история получи след Кан и признание от десетките фестивали, които я включиха в програмите си – резултатът са 30 награди и двойно повече номинации, включително за БАФТА и „Златен глобус“ в категориите за чуждоезичен филм, както и номинация за режисура за Кападия. „Всичко, което си представяме в светлина“ разказва за терзанията и проблемите на няколко медицински сестри в многолюдния Мумбай. Ежедневието им, решенията, които взимат, пътищата, по които поемат – всичко е обградено от условностите на обществото, но при все това жените успяват да подарят на околните и на себе си естествена топлина и грижа. Ето какво споделя сценаристката и режисьорка на филма Паял Кападия пред публиката на филмовия фестивал в Ню Йорк:

„Бяха необходими 5-6 години, за да напиша сценария на този филм. Идеята се роди когато бях последен курс във Филмовия и телевизионен институт в Индия. Трябваше да работя по дипломирането си, а в същото време в семейството ми имаше здравословни проблеми, хора влизаха и излизаха от болници. Когато имаш конкретна кинозадача, животът винаги се оказва много по-интересен – аз с удоволствие наблюдавах това място, в което работят предимно жени, и колкото по-сериозно се задълбочавах, осъзнавах, че 20 минути няма да са ми достатъчни, за да разкажа техните истории. И ето, че се роди този филм.“

След премиерата му в Кан, ревюто на Джесика Канг във „Варайъти“ завършва с обобщението: „Светлината е навсякъде около героините на Кападия и ако те трябва да си я представят, то е само защото не могат да видят, че тя струи отвътре, от тяхната същност.“

Одобрението, с което бе приет режисьорския дебют на Халфдан Улман Тьондел „Арманд“ в конкурсната програма „Особен поглед“ в Кан, изигра ролята на предвестник за присъждането на престижната „Златна камера“ именно на този филм, дело на внука на Лив Улман и Ингмар Бергман. 37-годишната Ренате Рейнсве е с главна роля в тази история – изпълнението ѝ отново доказва нейното майсторство като една от най-добрите европейски актриси на своето поколение.

Преди няколко години Рейнсве спечели приза за най-добра актриса в Кан с ролята си в „Най-лошата личност на света“ на Йоаким Триер, а българската публика я е гледала и в нейния дебют в киното – „Осло, 31 август“, представен в програмата на София Филм Фест през 2012 година. Във филма на Тьондел Рейсве се превръща в актрисата Елизабет, чиято слава е започнала да изтлява. Тя получава изненадваща покана за родителска среща, на която я засипват с язвителни обвинения и внезапно се оформя мрежа от конфликти между родители и преподаватели. Докато Елизабет се бори да разкрие истината сред празните училищни стаи и тъмните коридори, започва хаотична битка за изкупление, в която надделяват лудостта и маниакалните страсти.

„Арманд“ намери място в списъка с 15 заглавия, от които Американската киноакадемия избираше творби, за да ги номинира в категорията „Най-добър международен филм“, а на Европейските филмови награди през декември 2024 спечели престижния приз „Европейско откритие – наградата на ФИПРЕССИ“.