С настъпването на зимата на местата, които имат късмет да видят сняг, има една очаквана гледка – снежни човеци. Където има сняг, там ще има и снежни човеци – от децки с носове от моркови и шапки от тенджери, до гигантски скулптури на любими герои. Има дори състезания, които се основава на изграждането на най-впечатляващите ледени скулптури.

Но защо строим именно снежни човеци? Какво ни кара да оформяме снега по свой образ и подобие? Отговорът е по-разнообразен и исторически, отколкото си мислите.

„Човекът винаги е имал този първичен инстинкт да си прави селфита. Ние обичаме себе си!“, казва пред Би Би Си Боб Екщайн, писател и карикатурист, който прекарва 7 години в търсене на най-ранното изображение на снежен човек. В книгата си „Историята на снежния човек“ той споделя подробности за скица, намерена в полетата на християнски молитвеник от 1380 г. и изказва теорията, че причините за създаването на такива човеци може да са нарцистични по природа: „Преди векове правенето на снежен човек е било възможност за хората да изразят себе си, като пред прага им от небето са падали безплатни арт материали… Това може би е единственият шанс за някого да направи статуя на себе си в естествен размер“, казва той.

Тъй като става въпрос за драскулка в някаква книга, а не за схема в текст, посветен на снежните човеци, това навежда на мисълта, че те може да са били създавани дори по-рано от 1380 г., тъй като изглежда са били достатъчно известни, за да може някой да ги нарисува.

Историите за снежни човеци, използвани като инструменти в конфликти, обаче са по- добре документирани. „Чудото от 1511 г.“ е протестна акция, проведена от брюкселските селяни срещу управляващия дом на Хабсбургите. Социалните вълнения, различията в благосъстоянието и „зимата на смъртта“, в която температурите остават под нулата в продължение на 6 поредни седмици, подхранват създаването на около 110 неприлични и сатирични снежни човеци из града. Те служат както за показване на истинските чувства на хората, така и за искрица радост в иначе мрачното и бурно време.

С течение на времето снежните човеци придобиват много по-приказен характер и стават част от много зимни традиции. В Цюрих например всяка година се провежда пролетен фестивал, наречен Sechseläuten („Биенето на камбаните в 6:00 часа“), който датира от XVI в., който завършва с изгарянето на чучело на снежен човек, известно като Böögg. (Смята се, че терминът има своите корени в английската дума boogeyman.) Когато гори, главата му накрая експлодира и се смята, че колкото по-бързо се случи това, толкова по-добро ще бъде лятото. Ако отнеме повече от 15 минути, се смята за лош късмет.

Снежните човеци винаги са били синоним на хората; те са действали като отражение на нас – нашата политика, нашите битки, нашето семейство и нашите празници – откакто вали сняг и вероятно ще продължат да го правят и през следващите години.

Източник: Chronicle