Днешният ни лайфхак е посветен на изкуството да се караме, но без да се нараняваме. Важен е, защото тепърва ни предстои периодът от Никулден до Ивановден, когато хората и особено фамилиите се събират/или се разделят, а това най-често хем е очаквано, хем винаги ни изненадва неприятно. Човек – предупреден, наполовина е спасен. Прочетете този текст и следващия по темата.

Принципът, който препоръчват психолозите е да си създадем правила с важните за нас хора – половинка, близък приятел, бизнеспартньор. Даже още по-добре и да си го запишем.

Стоп-дума

Един от лайфхаковете е да си създадем стоп-дума - примерно "портокал". При споменаването й да бъдем наясно, че имаме какво да дискутираме, но го отлагаме за време, когато или ще бъдем насаме, защото публиката на скандал най-често го подклажда, или ще бъдем по-спокойни. Или и двете, което е мъдро решение.

Често, веднъж отложени, нещата се забравят и изобщо не възникват ненужни спорове и караници. Друг път, според поговорката за утрото, което е по-мъдро от вечерта, времето наистина лекува. Или различното място.

Психолозите го обличат в понятие и го развиват като толкова модната сега когнитивно-поведенческа терапия с отлагането на мисли.

Изслушване

Винаги по-мъдрата позиция е поне единият, а в идеалния случай – и двамата, да можем да изслушваме по принцип, а още по-важното – да СЕ изслушваме.

Още по-мъдро е да дадем на другата страна първа да изложи мнението си, което да имаме търпението да чуем, да осмислим, да пречупим през своя поглед, а чак след като го направим и го премислим, да реагираме.

Преди да дадем своя отговор, много точно трябва да си дадем сметка, че дори с най-близките си хора имаме различен поглед към другите, към света и към себе си и това е НОРМАЛНО. Не си струва да бъдем тъпи и упорити, да налагаме непременно своята гледна точка, в случай, че разбираме невъзможността да бъде приета поне в момента.

И става въпрос за съвсем прекия смисъл – буквално няма как някой друг да вижда, да чува и да чувства абсолютно същото като нас.

Когато започваме да отговаряме, за да представим своя поглед, изключително съществено е да започнем своя ответ така:

„Да, разбрах те, но нека да ти кажа моето мнение...”

Целта при представянето на собствената позиция НЕ е да бъде наложена, изкрещяна, победна, а да бъде чута. А след това да бъде и разбрана. И да не искаме това да стане сега и веднага. Както казваше мъдър човек като Царя: „Когато му дойде времето”.

С което е добре да свързваме и друг негов култов лаф ("да бъдем господари на мълчанието, вместо роби на думите"), особено когато усещаме, че ситуацията заплашва да излезе от контрол, така че спорът да се превърне в караница, а кавгата – в шумен скандал. В една война винаги губят и двете страни.

За да стане положението уин-уин, т.е. никоя страна да не се чувства губеща и респективно - търсеща реванш, има няколко прости правила, които показват нашето самоуважение и уважението ни към другия, без които отношенията, семейството, любовта, бизнеса ни да бъдат разклатени или заличени.

Първото правило гласи:

Човекът си е ОК, само думите/действията му в момента не са

Няма някой, който ни е близък и ни има доверие, за да ни бъде близък, който да не разбере такъв подход.

Библейската мъдрост: „Почукай и ще ти се отвори” хем е толкова позната, хем е толкова недоразбрана. Защото, освен че ще ни се отвори, тя ни оставя избора по какъв начин ще „почукаме” – със сила или с внимание. А си имаме пословица по тоя повод: „Каквото повикало – такова се обадило”.

И на това място логично идва следващото правило, даже направо са две:

Никога не нападайте лично и никога ПУБлично, т.е пред други хора

Владее положението не, който вика по-силно или използва обиди, а който владее себе си и момента.

Мъдростта повелява, че истинската сила е да можем да спрем!

Всичко друго е само изсилване, т.е.слабост, а слабостта е страх, маскира се с лъжи и руши доверието, което е основата на всякакви отношения.

Няма абсолютно никакъв смисъл да хабите време и енергия за караници, има смисъл в изясняване на отношенията по всички теми, да не бягате от дискусии. Но има смисъл това да става с възможно най-спокоен тон, ритъм и заряд, иначе ще страдате от очаквания, които не се сбъдват.

Забравете всякакви обидни думи и всякакви надапки, защото за разлика от конкретните причини за неприятен спор, те се помнят. Дълго.

Или както се казваше във вица: „Лошото чувство остава”.

Забравете думи като „Винаги” и „Никога”, говорете конкретно

Също така изключително губеща е позицията, която се въвежда с „всички правят така/никой не прави така”.

Особено, ако вкарате и допълни уточнения като „нормален”. С тези думи нашите послания се възприемат като обида, без да звучат обидно.

А още по-глупаво е впоследствие да се наложи допълнително да обяснявате защо сте го сторили, че човекът няма от какво да се засяга и съвсем да се оплетете.

И изобщо: Обобщенията рядко са верни, плюс това не пасват в лични разговори.

Важно е също да говорите не само конкретно, но и възможно най-кратко. Никой няма безкрайно търпение, нито пък може – дори да иска – да задържи дълго вниманието си. Особено пък вече поизнервен човек, с какъвто си имате работа в режим на спор/караница/кавга/скандал.

Във вчерашна статия споделихме съвет как да не се разочароваме от получени подаръци, което пък често предизвиква караници. В сезона на празниците едва ли може да има по-актуална тема... Прочетете я ТУК.

Борис Ангелов