Бивша учителка съжали, че се е...

Бивша учителка от САЩ, която зарязала преподаването, за...

Столично училище окачи портрет на...

Шесто основно училище „Граф Игнатиев“ в София окачи на...

Как се ходи в Кан и какво представлява фестът отвътре

отпечатай новината

28.05.2024 11:05 | Видян 624 пъти | Гласували 1

Как се ходи в Кан и какво представлява фестът отвътре

От 2005 г. ходя на фестивала в Кан и хората винаги ме разпитват: а как е отвътре. Ето как:

От 1 февруари се откриват акредитациите за журналистите, които минават пресяване и далеч не всички се допускат. Започва и търсенето на квартири, като отдавна вече няма нощувки под 200 евро на стая.

Понякога по-умният вариант е да се изчакат резервации в последната минута, но това е хазарт – допреди коронакризата през 2017-2019 г. наистина не оставаха никакви празни стаи в хотелите и апартаментите в неголемия град, който се утроява по обитатели по време на кинофеста.

Пак още от зимата се купуват и самолетни билети, защото те бая поскъпват, колкото по-близка става датата на феста. Причината е проста – той и Формулата в Монте Карло, която е в деня след закриването на феста образуват огромен трафик към неголямата аерогара на Лазурния бряг. Поради зачестилите стачки на големите традиционни авиокомпании, най-предпочитани са преките полети до летището на Ница, което е на 20-ина км от Кан – в нашия случай имаме само един вариант с Wizz air.

Тази година 4 дни преди старта, т.е. от 8 часа сутринта бг време на 10 май започва треската за резервиране на места. И продължава всичките 12 дни на най-големия кинофорум на планетата.

Ако човек не успее в рамките на точно 1 минута да „букне” важните за него 3-4 прожекции на ден, което е почти невъзможно и му се получава един до два пъти за 12 дни, шансът му рязко намалява и се обрича на непрестанно „цъкане” за опразнени места в деня преди скрининга.

Уж заради короновируса, за летния фест през юли 2021 г. поради карантината напролет в цяла Европа, въведоха електронна система за резервации. Уж временно. И като всичко временно остана за постоянно.

Целта беше обяснена просто: да няма опашки. Е, опашките станаха по-големи, а въпреки обновения екип, и досега французите не успяват да убедят никого, че системата на невижданата в историята на света ненужна тяхна демократичност е по-добра от старата, която се крепеше на йерархия на цветовете на баджовете.

Иначе казано – невръстенично кликане и търчане, нервно редене на опашки срещу спокойствието на предишните 74 години.

35 000 журналисти от 160 страни са подразделени на тесен връх от съвсем малко на брой БЕЛИ – представителите на най-големите световни медии, РОЗОВИ – неколкостотин на планетата, най-високата достъпна за българи категория – 4-ма сме, от която имаме плюс само една от надградената каста РОЗОВИ С ТОЧКА – проф. Вера Найденова, следват многохилядните групи СИНИ, ЖЪЛТИ, ОРАНЖЕВИ.

15 000 акредитирани кинаджии – продуценти,организатори на фестивали, режисьори, сценаристи – те въртят онези 1,5 млрд. инвестиции в готови,но не показвани, в незавършени филми, в бъдещи проекти, в идеи и литературни основи за следващи продукции, които се правят на Пазара в мазето на Двореца на конгресите и фестивалите за 12-те дни на форума на киното. На него има над 1000 щанда, на които тече алъш-веришът.

Всеки ден в петте големи кинотеатъра на Двореца, в десетте му малки зали и в десетките салони на филмовия пазар има стотина прожекции.

Три от тях са големите премиери на прочутия червен килим пред Гранд театър Люмиер, където следобед от 4, вечер от 7 без 15 и нощем след 10 се извървяват звездите – участници в продукциите от конкурсната програма, в големите заглавия, представяни извън класирането и поканените от оргкомитета гости.

За целта големите марки облекла и бижута им заемат еднократно свои модели, които да рекламират на червения килим пред дебнещите обективи на камерите и фотоапаратите на акридитираните медии от цял свят.

Докато известните личности кокетират и се мотаят като мухи без глави, поклащайки се по пътеката и после по десетките стъпала до входа, всъщност тече трескава война между двете големи групи за луксозни стоки ЛВМХ и Керинг, заедно с по-малките играчи като Шанел, Армани, Долче и Габана и всички останали кой колко повече знаменитости ще облече, какви ще бъдат те по ранг, като подобна битка тече и в бранша на украшенията.

Ако Холивуд има 1 нощ на Оскарите, Кан има 36 „килима”. Макар прочутата червена пътека тази година, както писахме, заради кризата да биде орязана наполовина, тя все още представлява най-голямата модна витрина в света и „продава” дрехи за стотици милилиони и бижута за милиарди евро най-буквално.

Къде обличат звездите?

Има специални салони в трите най-престижни хотели Мажестик, Карлтън и Мартинез, където се избират и се комплектоват тоалетите. Затова преди прожекциите в техните фоайета се събират тълпи папараци и обикновени ловци на автографи, които дебнат за кадри, селфита и всякакви други форми на комуникаци звездите, които се появяват царствено по стъблищата им и вървят бавничко из коридорите под тежестта на десетки метри плат – тази година на мода бяха безкрайни шлейфове, колкото писти за спринт, но и на десетки карати диаманти и скъпоценен метал.

Оттам ги вземат лимузините. След десетилетия на лансиране на Рено, от две години БМВ и то само с електрическите си топмодели вози официалните гости на фестивала. Тази година лимузините бяха 200. Те създават мегазадръствания по 3 пъти на вече на не така голямата Кроазет в отсечката от около една миля, която дели най-отдалечения хотел Мартинез и Двореца на фестивалите и конгресите.

Апропо, по Кроазет няма велоалея ни от едната, ни от другата страна ( къде ли се губи СПАСИ КАН)!

Но има широки платна за автомобилите и още по-широки тротоари – с червен асфалт откъм хотелите и с нормален, но и със светлосини столове откъм морската панорама над прекрасния пясъчен плаж с луксозните шатри на луксозните клубове. Както и много палми, жасмини и друга прекрасна субтропична растителност между тях.

Понякога, понеже има филми, селектирани в последния момент, даже режисьорите им, да не говорим за актьорите, ги виждат за първи път в пълния им блясък или провал направо на премиерите.

Реформите на системата от 2021 г. малко помогнаха на звездите, защото допреди три години журналистите рано-рано сутрин първи виждаха филмите. Които са премиерни едва същата вечер в 19 часа. Това беше култовата сутрешна прожекция от 8.30 сутринта, следвана от пресконференция за дадената продукция в 11 часа на третия етаж на Двореца, където се провеждат брифингите по 45 минути.

Така провалените екипи получаваха неласкаво посрещане и гледаха като бити кучета, без да знаят какво точно са видели пишещите братя, за да ги освиркват, да се заяждат или да се подиграват саркастично.

Тази система съществуваше по този модел заради силата на вестниците. Журналистите трябваше да могат да предадат критиките си за броевете, печатани вечерта. И не можеха да чакат вечерната прожекция.

За да няма „бунтове и въстания”, на пресконференциите специален човек преценява на кого да даде, а на кого да не даде думата да пита на пресконференция с изрично посочване. Като всеки има право само на един въпрос и то задължително свързан с филма, задаван на английски или на френски език.

Та се получава малко като при соца – човек уж се интересува от нещо, пък бие в съвсем друга посока.

Всяка фестивална каста си има своя столова. За участниците в селектираните филми тя е на върха – с хубава тераса над морето и изискан кетъринг.

Човек можеше да умре от смях допреди две години, виждайки облечената за червения килим Шарън Стоун в асансьора, запътена към хай столовата. И смесваща се или разминаваща се с простосмъртните в ежедневни облекла, отправили се от своя страна към своята столова в мазето на ниво -2 на фестивалния дворец.

Много хора мечтаят за канските партита. Истината е, че в постковидната криза те са най-ударени.

Хубавото шампанско се заменя с по-евтино! Даже – о,ерес, с просеко, което си е невъобразимо за Франция – невероятно, но факт. А най-често тази година пенливото изобщо се заменя с розе. Вярно, то е символ на канския регион Прованс – този хубав край с хубави хора, който родина на този тип вино. Само дето в супермаркета то е от 4 до 6 евро бутилката. Кетърингът също „изтънява” до минимум, ако въобще се сервира храна.

Рязко се намалява и броят на присъстващите, като дори някои от суперпродукциите тази година направиха затворени вечери само за екипите си, както постъпи за своите хора Копола.

Други – като О, Канада с Ричард Гиър и Ума Търман, бяха поканили само близки приятели като гостувалия само за една вечер в Кан Никълъс Кейдж.

Все по-малко блясък има – особено без дългогодишната си домакиня Шарън Стоун и най-вече без мотора си Харви Уайнстайн, най-голямото светско събитие на фестивала – балът на Амфар, който вече няколко години не е в Кан, а в отдалечения Хотел Райската скала.

Преди 16 г. на въпросния Бал срещнахме Паулу Коелю с Дита фон Тисе и на искрения въпрос: "Вие пък какво правите тук" (в смисъл, че мястото не е като за писател, като за интелектуалец, а за хора, които са под някаква форма на работа), той съвсем правилно разбра подтекста и заяви, че пише книга, която се надява да се превърне в първия му роман, привлякъл сериозно внимание за екранизиране, от което се правят и големи пари. Наистина написа Победителят е сам, за да разкаже за Кан отвътре. Приятно и доста правдиво за фестивала и задния двор на шоубизнеса роман, както се оказа...

Добре, че е г-жа Шойфеле – собственичката на Шопар, която не стига, че цял фестивал по цял ден приема гости в прекрасните покривни апартаменти и тераси на Мартинез, ами прави две сериозни вечерни гали по време на феста.

Кой, освен звездите, ходи по тези партита?

Продуценти, журналисти, милионери от всички бои.

И най-вече момичета от цял свят от типа, който някои у нас наричат със звуковото определение „бръмчалки”, включително малка рота български. Като в тази група се включват от световни топмодели от различни поколения, начело с Наоми Кемпбъл, Белла Хадид и т.н., до златотърсачки и мечтателки за артистична кариера или просто да бъдат забелязани.

А, да не забравим: и невъзможното за точно определение животно „инфлуенсърки”. Което замества една друга кратка и ясна дума, която не е удобно да се споменава.

Срещат се и редки птици - ефирни създания от неопределен пол, облечени като космически гости шегаджии. Наред с тях идват бивши известни спортисти: предимно тенисисти и футболисти, както и всякакви други жадни за внимание особи.

Безспорна рекордьока на своя първи Кан от 27 г. беше Деми Мур, която остана цяла седмица и буквално не пропусна нито един повод да се покаже:

- срещи в американския павилион,

- премиерата на първия си филм, селектиран за феста

- неговата пресконференция

- партитата на Шопар

- женските сбирки на Салма Хайек, чийто мъж е съспонсор на феста

И, разбира се: Бала на Амфар, при това заслужено на нещо като „хедтейбъл”, накичена като коледна елха с диаманти

Деми винаги пристига с небрежно закъснение около 19 минути.

Винаги е гушнала кучето си Пилаф.

Винаги и тя, а и кучето, са с безупречно сресани „гриви”.

Винаги сменя по средно 5 тоалета на ден.

Едва ли знае, че да се вреди човек дори веднъж за някое от едва няколкото химически чистения в малкия град Кан е равнозначно на чудо. Има кой да я отменя в това, за разлика от 99% от останалите party-goers.

Винаги е придружавана от 5-членна свита на всяко от тези събития, която се разполага близо, но никога непосредствено до нея.

И в която блестят отговорникът за кучето й – скромен младеж с вид на беден роднина и неговият гейприятел, който за всяка поява има различен цвят коса.

Борис Ангелов

Спецпратеник на 19’, Кан

автор: СЛАВА

Етикети: , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !