Миа Халифа мачка котето (ВИДЕО)

Котето си за рекламна муцуна на гащи използва Миа...

Кейт Бланшет идва в Кан с уникален...

The Best Immersive Work Award или наградата за Потапящи...

Забравихме ли вече как ни "сготвиха" с промените в Конституцията?: Румен Попов, НД Аспарухов меч

отпечатай новината

27.02.2024 09:40 | Видян 1157 пъти

Забравихме ли вече как ни

"Това, което трябва да направят българските граждани е да се стараят да помнят. И това, за което сега си говорим и всичко останало, което се случва. Да помнят кой какво е направил, кой къде е бил, кой какво е казвал, за да може да му се търси сметка."

Разговаряме по вече забравената и потулена тема за конституционните промени със заместник-председателя на Национално движение Аспарухов меч , юристът Румен Попов , на снимката най-вляво.
 
Задължително за четене!

 
Kажете ми, като за начало, какво хората, обикновените граждани, трябва да знаят по отношение на конституционните промени, които се случиха наскоро?

Ами това, което те трябва да знаят е, че за наше съжаление, за пореден път, имаме някаква форма на упражнение на законодателство и това по отношение на основния закон. Сега всички незапознати, когато слушат изказванията на вносителите и гласувалите тези промени в Конституцията, ще слушат какви ли не небивалици от сорта на: „Това е стъпка към така чаканата съдебна реформа“, която я правим от както аз се помня съзнателно по всяка вероятност и от преди това. 
 
А в действителност в тези изменения можем да обособим три основни групи съществени изменения, две от които нямат абсолютно нищо общо, като цяло със съдебната власт, а другата, която засяга прокуратурата не можем да я наречем кой знае каква реформа. Предлагам да започнем от началото, където ще засегнем първите две групи и накрая да се спрем на тази, която я рекламират като флагман на тези помени, а именно реформата в прокуратурата. 
Първите промени засягат така нареченото пасивно избирателно право. 

Този термин какво означава? 

Това означава кой може да бъде избиран за народен представител и съответно за висши държавни длъжности. Ако слушате господин Христо Иванов, който е от вносителите на тези промени, той ще каже: „Направихме тези промени, така че да може и българите в чужбина да взимат участие в законодателството на страната и в нейното управление.“ Хубаво де, само че ако погледнем по-внимателно промените ще видим, че това, което се прави е вече дадена възможност, каквато преди нямаше - двойни граждани тоест граждани на други държави освен български такива, да заемат дължността народен представител, да бъдат избирани за народни представители. 
Това ни го рекламират като някакво  много голямо постижение, а в действителност обаче е нещо много опасно. 

Какво точно гласи промяната? 

Промяната гласи, че за народен представител вече може да бъде избиран български гражданин, който е гражданин на друга държава, ако в последните 18 месеца е пребивавал на територията на страната. 

Промените в Конституцията не са ли противоконституционни поради причината, че трябва да се свика Велико народно събрание, а не те да се решават от Обикновено народно събрание? 

Ами, има едно решение на Конституционния съд, което казва, че Велико народно събрание следва да прави промени в Конституцията освен всички останали случаи, и когато става дума за изменение на органи и носители на държавна власт. Това подлежи, разбира се, на разширително и стеснително тълкуване. Моето лично мнение е, че под тези удари падат промените по-скоро в сферата на прокуратурата и ограниченията на президентската власт. 
 
Специално тези промени по отношение на това кой може да бъде депутат и кой на може да бъде депутат, ще видим президента да се закани, че ще сезира Конституционния съд за тези промени. Аз съм по-скоро скептичен, че в тази част ще кажа, че са противоконституционни, че не са направени по съответния ред що се отнася до това, кой може да бъде депутат и министър. Казано, кой ще може да бъде депутат и министър, тъй като до този момент изискванията за министри препращаха по Конституция към изискванията за депутати. Тоест, който може да бъде депутат, може да бъде и министър, а респективно, понеже можеше да бъде депутат само български гражданин и министър можеше да бъде само български гражданин. Ако си спомняте това беше проблема с господин Кирил Петков още като министър на икономиката в служебното правителство на Радев, тъй като той беше и канадски гражданин освен български и съответно не изпълняваше изискванията на Конституцията. По това си проличава всъщност и тези помени по какъв повод са направени, тъй като преди това в по-новата ни история имаме един такъв случай с господин Пирински, който също е бил чужд гражданин, който реално успява да стане депутат. Точно поради тази причина сега, заради случая Кирил Петков се събра мнозинство от ГЕРБ, ДПС и ППДБ и те измениха това нещо. 
 
Това един човек дали само български гражданин или е и гражданин на друга държава е от голямо значение. Нещо, на което не се обърна внимание на всичките дебати, които се водеха по темата. Бивайки граждани, а архаичния терми на гражданство е поданство, ние сме дължни да се съобразяваме с правния ред на държавата, на която сме граждани. Тъй като законите, особоено наказателните закони, това е важно, ще се върна на него, имат така нареченото екстериториално действие.  Тоест по отношение на гражданите на тази държава намиращи се в чужбина. 

Защо това е важно? 

Защото, ако отворите българския Наказателен кодекс, първата глава от него, от особената част на българския Наказателен кодекс са така наречените престъпления против републиката. Това са - държавната измяна, услугата на чужда държава, неявяването за военна служба, когато се получи призовка и така нататък, много състави, които всъщност, ако може така по-кратко да ги оприличим, се изразяват в това един български гражданин и носител на държавна власт, тъй като има и такива състави по отношение на висши държавни дължности, да се поставя в услуга на чужда държава, неприятелска такава.  В светлината на последните събития, в последните години в Европа, можем да кажем, че и войната като явление изобщо не е изключено. И аз, като интервюиран, бих могъл да задам следния въпрос: Каква би била позицията на същите тия вносители на тези помени ако имаме за шеф на ДАНС, за министър на отбраната, за министър на вътрешните работи, на принципалите на нашите служби, лице, което е и руски гажданин, в позицията, в която сме в момента. Те не мислят ли,  че това би било проблем?
 
Формално погледнато след тези промени няма абсолютно никакъв проблем ръководител на нашите служби да бъде и руски гажданин. Това в каква позиция ни поставя, и у нас на родна почва от гледна точка на нашата сигурност, и дори от гледна точка на така  прехвалените ни евроатлантически партньори.  Тези промени са опасни и бих могъл да кажа вредни. Следва да обърнем внимание на нещо друго. До този момент, преди тези изменения, както казах, министър можеше да бъде лице което отговаряше на изискванията за народен представител. Казахме, изискванията сега за народен представител са че вече може да бъде чужд гражданин, но 18 месеца поне да е пребивавал на наша територия. 
Промените по отношения на министрите обаче са различни. Министър вече може да бъде бъде български и чужд гражданин, като изрично се записва в промените, че условията на новодобавеното условие за прибиваване 18 месеца не се прилагат по отношение на министрите. Тоест излиза, че министъра може 1 ден да не е живял в България. Не е задължително и 1 ден той да е живял на територията на страната. Как се очаква един такъв човек, най-малкото, да е запознат с проблемите, които трябва да решава като носител на изпълнителна власт?  Това е още един въпрос, който изглежда не е осмислен от тези хора. И това е проблем. Ако промени в Конституцията правят хора, които не осмислят, какво гласуват, то излиза че ние не сме на автопилот, а на свободно падане. 
 
Друго, на което също това да се обърне внимание са втората група промени засягащи президентската власт. Тези промени бих могъл да оприлича като едно дребнаво заяждане с президентската институция от страна на вносителите на тези промени. До този момент президентът трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години, който да отговаря на изсикванията също за народен представител. След новите изменения президент може да бъде пак само български гражданин и излиза, че старото ограничение го оставяме само за президента. Президентът и преди не е бил носител на кой знае каква власт, но в задачата се пита – защо президентът не може да е чужд гражданин, министрите могат и даже не са длъжни да живеят тук, а депутатите пък трябва да доказват някакви 18 месеца, което впрочем е много интересно по какъв начин ще се докаже, тъй като живеем в условия на свободно пътуване в ЕС. Ограничават се правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
При служебно правителство премиер ще се избира между списък от хора. Той включва действащите председател на Народното събрание, управител или подуправител на БНБ, председател или заместник-председател на Сметната палата, омбудсман или заместник-омбудсман. 
 
Какво става ако председателят на НС откаже? Какво се случва ако някой от тези, които са посочени като варианти за избор на служебен министър-председател откаже да бъде министър-председател, все пак никой от тях не е длъжен. Тогава ще изпаднем в една конституционна криза много по-страшна по размери и последствия от тази, в която бяхме изпаднали до този момент, защото хем ще има правителство в оставка, хем няма да може да се назначи служебно правителство, чиято задача е да проведе предсрочните избори. Един студент втори курс по Право би се замислил над този въпрос, но изглежда никой от големите мислители и конституционалисти не се е сетил какво точно върши. Това е сериозен проблем и да се надяваме, че няма да изпаднем в тази хипотетична ситуация, но не ми е ясно много как може да бъде разрешена без друго изменение на Конституцията. И вече започвам да се чудя дали президентската институция, така осакатена, има смисъл да съществува по този начин – без предишната власт президентът да назначава министри по свое усмотрение при служебно правителство, евентуално да връща със своето отлагателно вето закони, които счита за нецелесъобразни или не е съгласен с тях, опрощаването на данъци чрез комисията, която е съставена към него и подписване на някакви укази. Всеки един адекватен законодател, законотворец трябва да си дава сметка, че закони, особено пък и Конституция, не могат да се правят конкретно за един човек, те се правят, за да могат да дадат сила на институцията и да осигурят нейното нормално функциониране, който и да е начело на нея.
 
И стигаме вече до така наречената реформа в прокуратурата, но тук няма да се спускаме на много големи подробности, тъй като детайлите и въпросите вече се  обсъждат сред специалисти, но това, което трябва да отбележим е, че тези конституционни промени бяха критикувани от всички! От академичните състави в университетите, от професори, доценти и преподаватели, от Съюза на юристите, от Съюза на съдиите,  включително от Веницианската комисия, с която толкова много се хвалят как тя съблюдава тук за сигурността и стабилността на съдебната власт и върховенството на правото и закона, дори и тя излезе със становище, че тези промени просто не са оправдани. Въпреки това фойерверките и фанфарите след пиемането им бяха феноменални. Това, на което искам да обърна внимание в третата група промени е, че до този момент съществуваше Висшият съдебен съвет, разделен на две колегии - прокурорска и съдийска, който Вися съдебен съвет, реално се занимаваше с проблемите на съдебната власт по-общо казано. 
Сега Висшият съдебен съвет се разделя като орган, той продължава да съществува, но той е само съдийски. В прокуратурата се създава един нов върховен орган, който да я ръководи, и това е така нареченият Прокурорски съвет. 
 
Този Прокурорски съвет избира главния прокурор, освобождава го от длъжност, съблюдава повишаването, понижаването в длъжност на прокурорите. Трябва да отбележим нещо, което е много важно. Във Висшия съдебен съвет остават 15 члена, 5 от които квота на Народното събрание, 8 се избират измежду съдиите, останалите са по право участващи в съвета. 
 
При Прокурорския съвет има нещо друго по-интересно, тъй като той ще се състои от 10 члена, не от 15,  както при Съдебния съвет, в които 10 члена имаме главния прокурор, който е негов член по право, 2-ма членове от 10, които се избират от прокурорите, пряко, като говорихме, че съдиите избират 8. Прокурорите избират 2-ма. Един избират следователите, тоест 3-ма с главния прокурор стават 4. И още 6 човека, които се избират от Народното събрание. Сами забележете. Значи имаме 10-членен орган. 6 члена на този орган се избират пряко от законодателната власт. Аз лично не разбирам това по какъв начин гарантира така нареченото разделение на властите -  принцип, още от времето на Монтескьо, принцип в който толкова много се кълнат и си късат ризите тези наши „носители на правовия ред“ и на „спокойното“ евроатлантическо бъдеще.
 
При положение, че Народното събрание е един колективен орган, колективно безотговорен, тъй като почти никои не знае, включително и запознатите, повечето закони – кой им е вносител, коя поправка, от кой депутат е предложена, кои депутати са гласували За, кои са гласували Против. Тук тези хора, които, както казахме, са направили тези ирационални промени ще избират и 6 човека, които да имат абсолютно мнозинство в този орган, да избират и да свалят главни прокурори, да избират да повишават и да понижават прокурори, тоест да управляват цялото обвинение от най-ниските му слоеве до най-високите. За какво разделение на властите, можем да си говорим.  По какъв начин този главен, или какъвто и да е, прокурор би могъл да започне действия срещу управляваща партия, срещу представители на тази управляваща партия, които, да кажем, са корумпирани или са извършили престъпление? При положение, че още утре, по начина, по който  това се случи с вече бившия главен прокурор Гешев, макар и там по по-задкулисен начин. Но тук институционално самата Конституция им закрепен механизъм, по който управляващите могат да въздействат върху главния прокурор, върху прокуратурата като цяло.  Отиваме към едни такива положения по-непривични за един режим, един ред, който се счита за демократичен. Идеята е на разделението на властите е да могат те една друга да се контролират. Власт власт на възпира, а не колективният висш орган да завзема функцията на всички останали власти. Така е ли иначе в момента Народното събрание, по начина на, по който функционира, чисто конституционно, се слива с изпълнителната власт. Овладявайки официално съдебната власт, тя не че не е била овладяна до момента, но сега вече официално овладявайки я и най-вече държавното обвинение, нищо не стои на пътя на една абсолютна власт на колегията на Народното събрание, неограничена от нищо. Наистина ми е мъка на сърце, че всичко това се случи преди два месеца точно в навечерието на коледните празници, тъй като предния път, когато говорихме с Вас си пожелахме да не губим надежда и да гледаме позитивно към бъдещето и в един прекрасен момент се оказва, че „подаръците“, които снася законодателната власт обещават уж успех, казват ти, че това е голяма положителна промяна, че голямо чудо е свършено, а в действителност обаче като се загледаш какво точно са свършили законотворците се хващаш за главата. Трябва да се има предвид, че и опозицията не даде кой знае какъв отпор. От друга страна, те пък биха казали: „Какво можем да направим като Сглобката е налице и си прави каквото си иска“. Това не е нерезонен аргумент, разбира се, но ми се искаше някак си да има по-широк обществен отзвук по отношение на това, което се случи и това, че бяхме „сготвени“ отново. Тук, разбира се трябва да се отбележи, че съсловните организации и професионалистите в тази сфера, дадоха своята негативна оценка, която за съжаление обаче по никакъв начин не засегна тези хора-законотворци, имайки самочувствието на юристи. По никакъв начин не се жегнаха от оценката, която им дават техните колеги и някогашни преподаватели.

Как могат обикновените граждани да потърсят сметка или справедливост за всичко това, което се случи? 

Това, което трябва да направят българските граждани е да се стараят да помнят. И това, за което сега си говорим и всичко останало, което се случва. Да помнят кой какво е направил, кой къде е бил, кой какво е казвал, за да може да му се търси сметка. Защото идеята на представителната демокрация и това народът(суверенът) да упражнява контрол върху властите чрез избори е именно това, че народът следва и да помни, че народът упражнява своята възможност на контрол върху властта чрез тези избори, търсейки отговорност на тези хора, лишавайки ги от власт на следващи избори. Но дълбоко се съмнявам, че в по-голямата си час нашето общество и нашите съграждани се стараят да запомнят, защото просто много лесно забравят някои неща и много лесно се преиначават други. Медийната обстановка е такава, че постигна голям успех с тези конституционни промени. Христо Иванов преди време имаше участие в Панорама по БНТ, биеше се в гърдите сякаш е свършил голямото чудо и тепърва започвала „голямата работа“. Ами, да истина е, че тепърва започва, защото с тази каша забъркана на конституционно ниво не е много ясно какво ще се сътвори.
 
Пак ще призова гражданите да не губят надежда, но да помнят, защото ако не помнят и лесно забравят гласуването на избори се превръща малко като в игра на тото. Освен да помнят, ще призова нашите сънародници и да четат, да се интересуват, да следят обстановката в страната. Не всеки може да е юрист, но и не е необходимо да си юрист, за да прочетеш текста на някои изменения на нормативен акт. Може да нямаш необходимата правна култура, за да разбереш всичко от текста и това е нормално,  но доста често само с един прочит на текста може да се види, че това, което ни се казва като анонс за постижения с една законодателна промяна много лесно можем да разберем, че не е така. Защото половинчатата истина пак по-скоро би следвало да  е класифицирана като лъжа, най-малкото въвежда в заблуждение обществото, за което обществото би следвало да търси сметка на своя избраник.

Г-н Попов, благодаря.


Тони Коцаков 
 
 
 
 

автор: СЛАВА

Етикети: , , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !